Loading...
Вчера попаднах на тази хубава картинка от World Resources Institute, една от водещите организации на климатичния култ. Базира се на известния „научен консенсус“ и ни показва колко екстремно бързо трябва да спаднат антропогенните парникови емисии по света, за да се постигне целта на Парижкото споразумение – увеличение на средната глобална температура до 1.5 градуса над тази от преиндустриалната епоха.
Според тази графика светът трябва да достигне т. нар. нетна нула още през 2030 г. Това е възможно само при сценарий от сорта на ядрена война или сблъсък с астероид, които водят до пълно унищожение на всичко „антропогенно“. Независимо от това, разни хора продължават да обясняват колко е важно да се направи всичко възможно да се постигне подобна цел. За съжаление все още има политици на власт, които им се връзват.
В реалния свят се случва нещо напълно различно. Според графиката оставащият ни „въглероден бюджет“ е само 130 милиарда тона СО2-еквивалент. При годишни емисии от над 40 милиарда тона, които продължават и да растат, този бюджет ще бъде изчерпан до края на 2027 г. След това емисиите ще продължат да нарастват и още около 2030 г. ще бъде изчерпан и теоретичния бюджет за 2.0 градуса над преиндустриалната епоха.
Никой няма как да знае със сигурност дали наистина въпросните емисии ще доведат до още по-високи температури и някакви катастрофални промени в климата. Няма голям смисъл да се самоубиваме, за да се спасим. Със сигурност обаче няма лошо да сме по-добре подготвени за всякакви екстремни метеорологични и климатични явления – адаптацията винаги е била основен механизъм за еволюция и напредък на цивилизацията. Практиката показва, че най-често адаптацията е свързана с използване на все повече енергия и материали – отопление, охлаждане, изграждане на диги, язовири, напоителни системи и т.н. А всичко това води до повече емисии.
Това са фактите и те не могат да бъдат променени със силата на утопичните желания.
