Кой всъщност управлява България?

Б. Борисов, или грижовен вътрешно-ведомствен кръг „Приятели“ около доверена секретарка и още по-доверен съветник?! *

Оказва се, че тоя Хамлетовски въпрос мъчи изначално и днес софийските придворни в Елсинорския замък на „Дондуков“ 1. Без значение дали през последните има-няма двайсетина години на същия адрес са пребивавали изредилите се хранени люде на серията БГ-правителства, управлявали държавата, орисана да е в перманентен преход и криза. Всички видове „свободни медии“ , пръкнали се през този период, а и издателите им, знаят каква мъка е да се прескочи назначеният „цербер-контрол“ – вездесъщият „Пи-ар“, съчетан със също толкова вездесъщата секретарка на съответния КАБИНЕТ.
Гадното удовлетворение е, че освен за тъпите журналисти, аналогична тесла поразява и други – далеч по-престижни, категории от търсещите контакт със“светата-светих“. 
Отклонения от утвърдената негласно традиция нямало дори и сега – при така широко скроения и отворен премиер Бойко Борисов. Това поне твърдят пред „ФорумЪт“ – вероятно под влиянието на явно завишено количество адреналин, поканени за уговорена, но неосъществена среща с първия човек в страната. Защото, докато неговият адреналин също се вдигал заради закъсняващата им поява „на килимчето“ в уречения час, пред прага на тапицираната му врата доверената чиновничка любезно отпращала посетителя, обяснявайки, че важни ангажименти отлагат аудиенцията. А от какво е продиктувана подобна самосиндикална и самоотвержена загриженост към драгоценното време на премиера, който си няма и хал-хабер, че някой услужливо се натиска да му го пести зад широкия гръб – е пълна загадка.
Същата, като тази за скорострелното „отсвирване“ на за кратко назначения, при това на половин щат, ДС-агент Кольо Парамов за икономически съветник на г-н Борисов. Още повече, че житие-битието на въпросния Парамов не е било тайна за никого – нито преди, нито по време на неговото мимолетно настаняване в сградата на „Дондуков“ 1. Кой, как и защо от обитателите й – първоешелонни или уж треторазрядни (пиари, секретари и прочие неуморни пчелички), скочиха срещу тази поява? Само заради ДС-биографията му, което би трябвало задължително да се приветства, или поради нещо съвсем различно?!
Пак от някакъв „различен“ порядък е и друга загадка – на назначаването на друг съветник в КАБИНЕТА. Който съветник обаче – неизвестно по какви причини, не срещна аналогичен отпор като този срещу злополучния Парамов. Иде реч за един малко

– роденият през септември 1973 г. в Шумен Светослав Иванов Спасов. В началото на август 2009 г. бе огласено, че той ще дава напътствия на г- н Борисов по административните въпроси, а пък през април 2010-та се разбра, че и по отбраната, ставайки паралелно с това и секретар на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и мобилизационната готовност на страната. В качеството си на административен спец г-н Спасов логично е в тесни връзки с пиарския и още повече секретарския екип на премиера. Що се отнася до „Сиви-то“ на г-н Спасов – то е достатъчно популяризирано в Мрежата. По образование историк и икономист по международни отношения, той е бил народен избраник в 39-то и 40-то Народно събрание – до декември 2007 г. от парламентарната група на НДСВ, когато преминава в редиците на жълтите отцепници, сформирали партията БНД, а после, напускайки и нея, от 2 юли 2008 -а до 25 юни 2009 г. се трансформира в независим депутат, заедно със също бившия „царист“, сегашен „гербер“ и зам.-председател на Народното събрание Лъчезар Иванов (наричан от журналиста Сашо Диков „Лъчо Мозъка“).
По време на парламентарната си дейност Светослав Спасов е бил член на редица важни комисии и председател на тази за децата, младежта и спорта. Заедно с г-н Делян Пеевски ръководи и основаната през 2003 г. Либерална младежка асамблея на НДСВ, която сега вече носи друго име. През периода на лидерството си в „жълтия комсомол“ г-н Спасов споделя: „Познавам Доган от 1995 г., той е далновиден човек, който вярва в младите хора“ За г-н Пеевски пък Спасов уточнява, че е „видял в него потенциал, който ще се развива“. Това е една от Божите дарби на днешния премиерски съветник – да познава – като един истински шаман. Развитието на г-н Пеевски действително се оказа впечатляващо. Сред постиженията в неговата политическата и бизнес кариера, които са добре известни, се вписва и

ползотворното надзираване на бездънната каца „Държавен резерв“

който сега по стечение на обстоятелствата на практика се „курира“ от секретаря на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и мобилизационната готовност на страната – г-н Спасов. А освен от тая тънка материя, от археология, история и икономика той разбира и от фън шуй, хиромантия, електронно гласуване, европейски проекти и прочие важни неща.
За зла беда обаче в началото на юни тази година Светослав Спасов попадна на прокурорски прицел и бе нарочен за участник в незаконни заменки на земеделски земи. По-лошото е, че му се готви удар под кръста и в друга посока. Както научи „ФорумЪт“, определени среди в Министерството на отбраната (МО) настояват да се извърши щателна проверка на дейността на добричката фирма „Хан Аспарух“ ЕООД, поради съмнения за участието й в дългогодишно източване на силовото ведомство чрез неизгодни сделки с търговия на оръжие. А пък видите ли, г-н Спасов лобирал за подновяване на лиценза й на оръжеен търговец.
През последните години „Хан Аспарух“ била толерирана от високопоставени държавни служители, близки до управляващата тогава партия НДСВ. Единият от тях Галин Генов, по това време е бил експерт в Дирекция „Военно икономическо сътрудничество и международно контролирана търговия“ в Министерството на икономиката. В комбина с Генов действал и още един отговорен чиновник от министерството – секретарят на Комисията по експортен контрол на специалните стоки с възможна двойна употреба и неразпространение на оръжията за масово унищожение – Владимир Величков, освободен впоследствие заради подозрения в корупция. По-късно поради същата причина е уволнен и споменатият Генов, но който за разлика от Величков успял да „поработи“ на поста си и при „тройната коалиция“. Активисти от „жълтата“ партия, особено от шуменския и добричкия регион, твърдят, че тандемът „Величков-Генов“ бил лансиран навремето от тогавашния НДСВ-депутат Светослав Спасов.

копия от които ще предоставим на вниманието на читателите на „Форумът“, сочат че Генов и съсобственикът на «Хан Аспарух» ЕООД – Йордан Петков, в края на декември 2005 г. са регистрирали офшорна фирма в Панама на име „ZEUS“. Документите са на испански. В тях Петков и Генов фигурират като президенти на “ ZEUS“. Странно защо високопоставен служител на икономическото министерство, рискувайки престижната си работа е предприел частна инициатива и то ачик-ачик конкурентна на уж висшите му държавни обязаности. Предметът на дейност на „ZEUS“ случайно съвпада с този на държавното дружество „Снабдяване и търговия“ към МО“ – бизнес с оръжие.
Сигурни сме, заявяват познавачи на кухненските процеси и в МО, и на тези в икономическото ведомство, че за планираната хитра регистрация на панамската офшорка Спасов е знаел. Ама си бил тактично мълчал. Може обаче и да не така. Все пак и двамата поредни военни министри – Свинаров и Близнаков бяха от квотата на НДСВ, както и г-н Спасов, който макар и да е забележително повратлив политически, вероятно по сърце и душа е един преди всичко доблестен гражданин.
Да не говорим, че за

е напълно оправдателен фактът, че едва преди броени месеци Панама направи достояние на света фирмения си регистър. Ерго, както казват юристите – какъвто е и Николай Свинаров например, кой да знае, че някъде там, в тая зона на сладки данъчни облекчения и запазена тайна на банкови транзакции, съществува и някаква си компания Zeus с български собственици? Могли направили. Съвсем отделен въпрос е от какъв зор, или от чий интерес, частната фирма от Добрич, занимаваща се с производство на летателни апарати и авиационна техника с военно и гражданско предназначение, внос и износ на гражданска и военна продукция, перманентно е вадила късмета да е партньор на държавното ЕООД на МО – „Снабдяване и търговия“, призвано да търгува с оръжие, за да увеличава приходите на силовото ведомство. А заради ханската фирма точно това не се случвало. Защото, избирайки я – и то пак под давление на нарочения, според зловидниците му, за зъл и корумпиран дух Светослав Спасов, ведомственият бюджет вместо печалби, търпял загуби. Как ставала хватката? Елементарно, класика в жанра – държавното дружество продавало на добричката фирма евтина и залежала продукция на преференциални цени. Цитираният вече Галин Генов пък, в качеството си на експерт, длъжен да се разпорежда с подобен род сделки, услужливо одобрявал оферираните от кандидата взаимоизгодни цени.
От своя страна „Хан Аспарух“, в качеството си на купувач, препродавал стоката с военно предназначение на цени, много по-високи от тези, на които ги е закупил. Просто и банално като фасул. Печалбата в „зелено“ – за нас, комисионните – за вас, а необходимите за въртенето на далаверата лицензи – пак от вас. Толкоз.
Дребна подробност от „пейзажа“ е, че към момента по искане на Министерството на отбраната на Беларус банковите сметки на „Хан Аспарух“ са запорирани от Агенцията по вписвания в Добрич. Заради финансови задължения към оръжейна фирма от Беларус. Борчът възлиза на скромните 481 219. 10 лв., се казва в съобщение на Софийския апелативен съд – Гражданско отделение. А според фирмената база данни „Дакси“ сегашен управител на проблемната българска фирма е роденият през 1976 г. Георги Чавдаров Чапаринов. В същата база, но в секцията на Държавен вестник от 6 март 2009 г., фигурира лице с трите имена на г-н Чапаринов, за което Дисциплинарният съд на Варненската адвокатска колегия съобщава, че е лишено от правото да упражнява адвокатска професия за срок от 10 години.
________________________
* За връзките на Министерския съвет с обществеността отговаря Николай Боев, в секретарския екип на премиера са Ана Иванчева (уважавана от всички имали досег с нея) и Теодора Зафирова.

Любопитни документи