ПЪРВИ И ЕДИНСТВЕНИ С ОТКЪС ОТ НОВАТА КНИГА НА ГЕОРГИ ИФАНДИЕВ

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
1230

То идва с пролетта. На 20 март т.г. „ЧУДОВИЩЕТО” – най-новата творба на един от нашите автори – Георги Ифандиев, ще поеме по трудния път към читателите.

Кой планира, финансира, организира и осъществява революциите? Кои са онези скрити сили, които създадоха болшевизма и го използваха за своите антихуманни, егоистични цели? Известно ли е името на ЧУДОВИЩЕТО, въобразило си, че е по-силно от Бога, и повело човечеството към преизподнята?

Кой диктува и кой пише историята? И въобще имаме ли представа за истинските събития от миналото? Каква е истината, скрита под наносите от догми, лъжи и пропаганда?

Неочакваните, понякога звучащи фантастично отговори на много въпроси, ще намерите в тази книга. Нейният автор е доказал, че е от малцината, на които можете да се доверите. И дори да не споделяте всички негови схващания и коментари за вече случилото се, знаете, че поднесеното от Ифандиев е искрено, без цензура и зла мисъл. А освен това е поднесено с академичната прецизност, позната ни от предишните му произведения. Нещо повече, в тази творба личи зрелостта, резултат от изминалите години и от натрупания опит на нейния автор. „ЧУДОВИЩЕТО” представя Георги Ифандиев в неговата най-добра форма – все така увлекателно поднасящ фактите, сякаш никога не е слизал от телевизионния екран. 

Малко на брой търговци на книги ще предложат на вниманието ви „ЧУДОВИЩЕТО” – новата творба на навярно най-забранявания изследовател на съвременната история у нас през последните години, публициста Георги Ифандиев. Благодарение на Издателска къща „Огледало” посетителите на „Форумът” са първите и единствените, които имат възможност предварително да се запознаят с откъс от книгата.

 

 

ПРЕКРОЯВАНЕТО НА ЕВРОПА

През 1919 г. в Москва се провежда Първият конгрес на Третия социалистически интернационал (или Коминтерн). На него е решено, че Русия ще контролира цялото световно комунистическо движение. Следващата година Коминтернът се събира отново и поставя основите на новата вече Комунистическа партия. А изразените надежди за „световна революция”[1], която „да освободи” работническата класа[2] и да й позволи да се разправи с „реформистката демокрация”, въодушевяват участниците. Ленин заявява, че „победата на световния комунизъм е сигурна”. Обаче предупреждава: революционната активност трябва да продължи и да излезе извън рамките на Съветска Русия.

През 1920 г. е и първата официално регистрирана агресия на болшевишката държава. Тогава Владимир Илич изпраща Червената армия в Полша. След 19 години неговите ученици, съюзниците Хитлер и Сталин, ще последват примера му. А през 1918-1919 г. комунистически революции вече са разтърсили Германия и Унгария. От 1922 г. страната вече се нарича Съюз на съветските социалистически републики. След още година еврейските коминтерновски комисари изнасят революцията и в България.[3]

През 1936 г. излиза книгата Женева срещу мира на уважавания френски посланик в Мадрид и Лондон граф Сен-Олер. В нея дипломатът преразказва „лекцията”, изнесена от някакъв нюйоркски еврейски банкер относно „мисията на Израел”. Финансистът споделя програмата на интернационална вечеря, дадена през 1919 г. в Будапеща. Буквално дни след потушаването на оглавявания от еврейския болшевик Бела Кун[4] опит за социалистическа революция в католическа Унгария и установяване на съветска власт там. Та граф Сен-Олер разкрива признанията, направени в лекцията на споменатия банкер, как след сключването на примирието не малко еврейски революционери, прогонени от Унгария, се завърнали в САЩ, облечени в американски военни униформи. Техните доклади направлявали усилията на президента Уудроу Уилсън в неговата пламенна защита на еврейските интереси. Според графа това обяснява скандалното пристрастие на президента спрямо болшевиките. На въпрос как е възможно болшевизмът, който е враг на всяка частна собственост, да бъде финансиран от най-високо място, еврейският банкер взел да разяснява, че, преди всичко, онези, които са удивени от съюза между Израел[5] и съветите, забравят, че еврейската нация е най-крайно националистически настроената от всички народи. И че марксизмът е само едно от оръжията на еврейския национализъм. Финансистът добавил, че капитализмът е не по-малко свещен за Израел, което означава, че използването и на болшевизма, и на капитализма е наложително за окончателната промяна на света. По този начин процесът на обновление на света се осъществява преди всичко под еврейски контрол: отгоре – от най-богатите, а отдолу – от еврейското ръководство на революцията. Банкерът бил категоричен: Израел има божествена мисия. Фактически Израел се превръща в свой собствен месия, в бог! Израел изчиства идеята за бога. И същевременно подготвя пътя за безвъзвратния триумф на избраната раса. Така, заключил банкерът, еврейската власт над организирането на процеса на обновяването на света бива демонстрирана едновременно от болшевизма с неговото бълнуване за разрушаване на съществуващите общества, и от Лигата на нациите – в сферата на възстановяването им.[6]

Спомнете си Игор Бунич, който в самия край на своята най-важна книга – Златото на партията, припомня: „Комунистите дойдоха в нашата страна през 1917 година като завоеватели и повече от седемдесет години се държаха като окупатори… Болшевиките изчезнаха така внезапно, както се бяха появили някога. Разтвориха се в онези световни структури, които тогава ги изсипаха върху Русия.[7]

През същия период, за който става дума, се провежда Парижката мирна конференция. На нея се решава бъдещето на Европа заедно с новите граници на доста държави. Въпреки че е международна, конференцията е доминирана от англосаксонците. И това затвърждава погрешното убеждение за някакво „англосаксонско господство” в света. Обаче сред членовете на самите англосаксонски делегации преобладават евреите. От всички общности, чиито интереси бяха защитавани на конференцията, навярно евреите бяха най-съобразителните и със сигурност най-влиятелните участници. Имаше евреи от Палестина, от Полша, Русия, Украйна, Румъния, Гърция, Великобритания, Холандия и Белгия. Но най-големият и най-бляскавият контингент [от евреи] бе изпратен от Съединените щати.[8]

И те налагат решения, които работят преди всичко в полза на еврейската кауза. Както разкрива историкът Джордж Армстронг, тя всъщност олицетворява стремежа на еврейството за установяване на световно юдейско царство. Според Армстронг малко преди смъртта си през 1812 г. Майер Амшел Ротшилд основал фондация с част от собственото си съкровище. Нейната цел била „издигането на еврейската раса и установяването на световна еврейска империя. Основните принципи на фондацията били тайната, задължителното опазване на цялото й имущество, завещанието към наследниците му и техните потомци, да преследват в органи-зацията само интересите на общността и че фондацията трябва да бъде управлявана от най-големия син, освен ако мнозинството от наследниците не реши друго… Нямаме представа за размера на богатството на основателя [на фондацията] към датата на смъртта му през 1912 г., нито знаем сегашния му обем. Но е очевидно, че то представлява около една пета от богатството на света.[9]

На 12 април 2000 г. става известно, че наследник на Ротшилд е намерен мъртъв на тротоара на улица в Челси. Смъртта му е вследствие на свръхдоза хероин.[10] В друга, по-подробна публикация се споменава и фондацията. Авторите на материала обясняват, че починалият от свръхдоза хероин „произхожда от прочутата банкерска фамилия, която в продължение на повече от две столетия господстваше в европейските финанси… Те [Ротшилдови] са издънки на фондация, която разполага с тонове пари за харчене”, сподели запознат.[11]

И в пространната си книга, посветена на Алберт Айнщайн, внукът на известния норвежки математик и физик Карл Бйеркнес и правнук на евреина от градчето Сандсвер – Абрахам Исаксен Бйеркнес – историкът Кристофър Йон Бйеркнес, изтъква мечтата на Ротшилдовида създадат еврейско царство в Палестина, откъдето да управляват целия свят”.[12] Джордж Армстронг заключава: Това е настоящата цел на Жеровоам Ротшилд и неговите 300 тайни ционски мъдреци…[13]

Ще ми се да се спра малко по-подробно на упорито насажданата илюзия за някакво англосаксонско господство и за това, че евреите били само жертви в тази конспирация. Рожбата на френски баща и на английска майка, роденият близо до Версай известен критик на британското общество от първата половина на ХХ век Джоузеф Хилеър Пиер Реней Белок[14] подробно обяснява причините за тази измама. В издадената през 1922 г. негова книга Евреите той пояснява: „През целия период от годините след Ватерлоо[15] до тези, непосредствено след поражението на Франция през 1870-1871 г.[16] влиянието и положението на евреина в западната цивилизация нарасна до непознати размери и то без всякакво сътресение. Дори това стана някак незабелязано. Навсякъде евреите влязоха в парламентите. По същия начин нахълтаха и сред английската аристокрация, а огромен брой от тяхв университетите. Евреин стана министър-председател на Великобритания,[17] друг – основен лидер на италианското възкресение;[18] трети предвождаше опозицията срещу Наполеон ІІІ.[19]

Тяхното представителство в главните институции на всяка страна постоянно нарастваше. Те започнаха да заемат равнопоставени позиции във всеки важен колеж в Оксфорд и Кембридж; придобиха важно значение в националните литератури – например семействата Браунинг и Арнълд в Англия; Мацини в Италия.

За първи път те навлязоха в европейската дипломация. Обаче армиите и военноморските сили останаха незасегнати от тяхното влияние. Докато техни отломки успяха да се намърдат сред управляващите кралски фамилии.

Институцията на франкмасонството (с която са тъй тясно свързани и чиито ритуали до един имат юдейски характер) също се размножи твърде бързо и обхвана огромни маси. Засилването на [значението на] анонимния печат и на все по-анонимната система на търгуване допълнително увеличиха тяхната власт.[20]

Обърнахте ли внимание на последното: власт? В оригинала е използвана думата power, която обозначава истинската, реалната сила и мощ, определящи и даващи пълномощия на представителната власт – authority. „Докато английският износ и английското корабоплаване започнаха да покриват цялото земно кълбо”, продължава Белок, „същото правеше и английската финансова система. След Ватерлоо Лондон се превърна в световния паричен пазар и финансов борсов център. Интересите на евреина като финансов търговец[21] и интересите на тази огромна търговска система все повече се приближаваха едни към други. Човек спокойно може да каже, че през последната третина на ХІХ век те очевидно съвпаднаха.

Всяко ново икономическо начинание в държавата Британия се стремеше към еврейския усет за търговия и по-специално към умението на евреите да водят финансови пазарлъци, най-общо казано. Обратно, всяко еврейско предприятие, всеки нов замисъл на евреина в неговите космополитни действия (докато те не се превърнаха в революционни) изпитваха необходимост от английския търговец и банкер.[22]

Досещате ли се какво иска да подчертае авторът? Сближаването на материалните интереси, явно довело до по-нататъшни крачки. Изолацията била загърбена. Разбира се, доколкото това диктувала изгодата. Смесените бракове между евреи и англичани зачестили. Просто това било наложено от икономическата логика, която не признава религиозни и расови табута.

По-нататък Белок продължава своя разказ така: „А евреинът сочеше английската държава като образец за такава, в която можеше да добие всичко, що неговият народ поискаше от гоите. В нея той се наслаждаваше на положение, на каквото не би могъл да се надява, че ще се радва в никоя друга страна на света. Цялата неприязън към него отмря. Той бе допускан до всяка институция в държавата, известен негов представител оглави английската изпълнителна власт,[23] а все по-изтънчените и проникващите във висшите среди бракове с влиятелни люде взеха да ставата масово явление. Сватбени съюзи между онези семейства, които навремето съставляваха поземлената аристокрация на тази страна и богатите еврейски търговци.

След две подобни поколения, с настъпването на двадесетия век, онези велики аристократични английски фамилии, в които нямаше никаква еврейска кръв, вече бяха изключения. В почти всички тях се забелязваха характерните еврейски белези. В някои от тях те бяха тъй силни, че макар името все още да бе английско и традициите да бяха чисто английски, показващи родословието далеч назад във времето, физическите черти и характерът бяха станали изцяло еврейски. И когато членовете на съответното семейство пътуваха в страни, в които дворянството все още не бе изстрадало или не се радваше на такова смесване, те бяха възприемани като евреи.[24]

Ето ви го „англосаксонското господство”. Когато потрябвало, то станало готово само в рамките на две поколения. Днес нещата са отишли отвъд всякаква фантазия. В света на висшите интернационални финанси, бизнес и политика евреите са навлезли кръвно тъй навсякъде и надълбоко, че трудно ще намерите видна фамилия, в чиито хромозоми те да не са представени с достатъчен брой гени. Предлагам един пример, който има връзка както с историята, на която е посветена тази книга, така и с настоящето, в което живеем.

Неотдавна дъщерята на бившия американски вицепрезидент Ал Гор[25] се омъжи за внука на банкера на болшевиките Яков Шиф. Това нищо ли не ви говори? Този брак не е ли чудесна индикация за проникването на хората от финансовия елит в сферата на висшата международна политика. Нищо добро не очаква човечеството вследствие на тази симбиоза между елитите на евреите и неверницитегоите, говедата.

А от всичко, което Белок изнася като факти в своята книга, без никакво съмнение можем да заключим: целта на англосаксонските и на еврейските големци е една и съща – световно господство. Взаимното им проникване в чисто физически, ако щете биологически смисъл, е неоспоримо. През последния век евреите доминират и това е напълно естествено, като имаме предвид огромните им финансови възможности и факта, че практически владеят франкмасонството. Тази юдеомасонска мрежа е обхванала света уж в името на Израил. Натрупаните през годините на четене и осмисляне мои скромни знания ми дават известно основание с висока доза увереност да твърдя: преди всичко заради интересите на един невероятно ограничен по размерите и духовността си и изумително материално богат предимно еврейски елит.

Самият Белок изтъква, че франкмасонството е само инструмент в ръцете на еврейските финансисти. Те го използват най-вече в политиката, където израстването и заемането на високи постове е невъзможно без принадлежност към тайните общества. Масонството е онзи мост, който позволява на евреите лесно да достигат до върховете на обществата на приемните им народи. Великобритания е първата държава, поела грижа за „своите” евреи и тяхната защита. Така е още от революцията на финансирания от евреите Оливър Кромуел, извършена през ХVІІ век. Това е и първата сериозна атака срещу християнството и установения монархически Божи ред в Европа.[26]

Още нещо, което дообяснява измамата с някаква „англосаксонска конспирация”, зад която се крият еврейските банкери. Белок пише, че франкмасоните са изключително силни във Великобритания. Това е една вече установена традиция. Тя е жива и действена. Тъкмо тази традиция кара „чуждите правителства да възприемат британската държава като официална защитница на евреите в другите страни. Тъкмо от Британия се очакваше да се намеси с цялата си възможна мощ, когато евреите биваха преследвани в християнските страни на изток: да подкрепя еврейската финансова енергия по целия свят, а в замяна да получава известни облаги от тази взаимовръзка.”[27] Voilà, както биха казали французите. Така се оформя легендата за англосаксонското господство.



[1] Още през ХVІІІ век изразът „световна революция” е измислен от Ротшилдови и е продиктуван от тях на когото трябва. На практика той представлява евфемизъм на стремежа на банкерите към хегемония над човечеството – към всемирен олигархичен режим. Защото олигархия означава тъкмо власт на малобройна група богати хора без аристократичен произход. Когато е съчетана с определението световна, всичко си идва на мястото. Като идея за постигане на чисто материални цели революцията възражда древния материализъм на елинскшя философ Демокрит. Макар да парадират с вярата си в Бога и юдаизма, водещите финансисти категорично не проумяват, че Господ изисква да служим преди всичко Нему, а не на други интереси, на всичкото отгоре – материални. Ротшилдови изпробват действието на материализма върху съзнанието на масите още по времето на Френската революция, наречена „велика”. Поверили разработката на материалистичната идеология на двама уж германски философи – Маркс и Енгелс, чрез тяхната „теория” постепенно натрапват диалектическия материализъм. Диалектически ще рече, че според тях конфликтът е основен природен закон. Двамината твърдят, че той действа обективно, а всяко развитие се дължи на конфликти, на борба. Което обуславя неминуемата привързаност към насилието на всички, прегърнали антихуманните идеи на материализма. Какъв по-добър начин за борба с вярата, особено с християнската? В това отношение приносът на Дарвиновата теория за произхода на видовете е направо безценен. Тя фактически отхвърля Сътворението. Маркс и Енгелс искрено се възхищават на британеца. Марксовата „прогноза” за неминуемата революция в Европа, като следствие от индустриализацията, е основана тъкмо на диалектическите му принципи, доколкото въобще е имал някакви. Освен това интернационалните банкери използват словосъчетанието „нов световен ред”, споменавано и от евреите Сталин, Хитлер, Рузвелт…, а днес от техните събратя Джордж Буш и Никола Саркози. Този „нов световен ред” е многоглаво чудовище. Всяка от главите му е различна и има точно определени функции. Става дума за онези „прогресивни” идеологии и движения, като либерализма, социализма, комунизма, ционизма, фашизма, крайния шовинистичен национализъмнацизма, феминизма, неоконсерватизма, франкмасонството и неговите производни, които банкерите измислиха и пуснаха в действие. Те им помагат за едновременното напредване на много фронтове, като чрез притежаваните от самите тях медии успешно заблуждават народите. Макар да не се знае и разбира от повечето членове и участници в споменатите движения, както и от мнозинството от хората по планетата, всички те тайно служат на световната революция.

[2] Според едно от най-новите биографични изследвания на Ленин, извършено от еврейския учен Ричард Пайпс: „Ленин не изпитваше към човечеството като цяло нищо повече, освен презрение:…за него отделните личности „не представляваха почти никакъв интерес”. А… към работническата класа той се отнасяше по-скоро по същия начин, по който леярът се отнася към рудата.” (Richard Pipes – “The Unknown Lenin: From the Secret Archive (Annals of Communism)”, Yale University Press, New Haven, CN, 1996 г., стр. 10.)

[3] Вж. напр. Цвета Трифонова – “Никола Вапцаров. Текстът и сянката”, Текстологични прочити и анализи, Издателство “Фабер”, София, 2004 г., стр. 214-215, 225.

[4] През 1920 г. заедно с друга еврейска терористка – Роза́лия Само́йловна Земля́чка с истинска фамилия – 3а́лкинд, оглавява Революционния комитет (Ревком) на полуостров Крим. Година по-късно е на работа в Коминтерна. През трийсетте отказал да върне повереното му „злато на партията”. Затова през 1938 г. е осъден на смърт и разстрелян.

[5] Официалното основаване на държавата Израел не се вижда на политическия хоризонт, но в САЩ вече използват това понятие.

[6] Вж. Comte de Saint-Aulaire – “Geneve contre la Paix”, Libraire Plan, Paris, 1936 г., стр. 83-92.

[7] Игор Бунич – „Златото на партията”, ИК „Прозорец”, София, 1994 г., стр. 348, 350.

[8] Dr. E. J. Dillon – “The Inside Story of The Peace Conference”, Harper & Brothers Publishers, New York and London, 1920 г., стp. 12.

[9] George Armstrong – “The Rothschild Money Trust”, Omni Publications, New York, NY, 1940 г., Preface, откъсът е достъпен от online: http://hiddenmysteriescom/xcart/product.php?productid=16195

[10] Вж. “Rothschild Heir Dies Of O.D.: Member of famed banking family dead on street”, “The New York Daily News”, New York, NY, April 29, 2000 г., стр. 1.

[11] “Heir dies of heroin OD: Bank scion de Rothschild found on Chelsea sidewalk” by George Rush, Alice McQuillan, and Dave Goldiner, “The New York Daily News”, New York, NY, April 29, 2000 г., стр. 7.

[12] Вж. Christopher Jon Bjerknes – “The Manufacture and Sale of Saint Einstein”, e-book, jewishracism.com, 2006 г., стр. 194, цялата книга е достъпна в pdf от online: http://www.jewishracism. com/SaintEinstein. htm

[13] George Armstrong – “The Rothschild Money Trust”, Omni Publications, New York, NY, 1940 г., стp 196.

[14] Признавам, че не съм уточнил правилното произношение на името на Joseph Hilaire Pierre René Belloc, което може да е и във френския вариант Жозеф Илер Пиер Рьоне Белок.

[15] Битката при Ватерлоо, провела се на 18 юни 1815 година, е последната битка на Наполеон I. Тогава, край иначе незабележимото белгийско селце императорът претърпява съкрушително поражение, довело до края на неговото управление. С нея завършват т. нар. Сто дни на Наполеон, започнали със завръщането му от заточение на остров Елба и приключили с краха му при Ватерлоо. От наименованието на този период насам е приет негласният обичай в политиката, да се дава нерагламентиран толеранс от сто дни на всяко ново управление.

[16] Става дума за Френско-Пруската война, започнала на 19 юли 1870 г. и завършила със загуба на Франция. През януари 1871 г. Ото фон Бисмарк обявява във Версай окончателното обединение на германските княжества в единна държава.

[17] Авторът има предвид напълно зависимия от Ротшилдови евреин Бенджамин Дизраели, станал лорд Бийконсфийлд.

[18] Става дума за наставника на масона Джузепе Гарибалди, за некоронования крал на европейските националноосвободителни движения от втората половина на ХІХ век, в това число и нашето, евреинът илюминат Джузепе Мацини.

[19] Братовчед на император Наполен І Бонапарт, пленен от германците в края на Френско-Пруската война. С това е подпечатан окончателният край на монархията във Франция.

[20] Hilaire Belloc – “The Jews”, Constable & Company, Limited, London, Bombay, Sydney, Second Impression 1922 г., стр. 47.

[21] Дилър – термин, който вече навлезе и в нашия език.

[22] Пак там, стр. 222.

[23] Бенджамин Дизраели.

[24] Пак там, стр. 223.

[25] Албърт Арнълд „Ал” Гор-младши, вицепрезидент през двата мандата на Бил Клинтън; преди това бе конгресмен и сенатор от щата Тенеси, както и кандидат за президент от Демократическата партия (2000 г.). Издънка на фамилия, смятана за една от „аристократичните”, доколкото може да се говори за благородници в една страна с малко повече от двестагодишна история, създадена преди всичко от разбойници. Негов братовчед е прочутият писател Гор Видал – близък приятел на убития президент Джон Ф. Кенеди. Днес Гор е президент на телевизионния канал „Кърънт ТиВи” (“Current TV”), председател на фонд за управление (манипулиране) на поколенията, член на съвета на директорите на известната фирма за персонални компютри „Епъл” (“Apple Inc.”), официален съветник на висшето ръководство на световната интернеттърсачка „Гуугъл” (“Google”) и председател на Съюза за защита на климата. Прави се на водещ борец за чистота на природата и намаляване на замърсяването й от човешката дейност. Дори на 7 юли 2007 г. една от организациите на Гор „Да спасим себе си” (“Save Our Selves”) осъществи грандиозен концерт с участието на световноизвестни поп- и рок-изпълнители. Той се състоя едновременно в няколко големи града на света и бе озаглавен „Жива Земя” (“Live Earth”). Целта бе да се пропагандират идеите на природозащитниците и човечеството да прояви повече загриженост към промените в климата. Никой не отбеляза, че замърсяването, причинено от производството на електроенергия, горива и всичко останало, необходимо за концерта, обезсмисли неговите намерения.

[26] Пак там.

[27] Пак там, стр.223-224.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.