Loading...
Хора се чудят защо трябва да ни интересуват изборите в Румъния, Полша, щатите или другаде, след като живеем в България. Звучи логично да гледаме себе си, че тук проблемите ни никак не са малко.
Светът обаче вече е глобално село. Алгоритмите на социалните мрежи са настроени да работят по един и същи начин на повечето места. Неслучайно част от тях са забранени в Русия, Китай и в други диктатури. Понеже се дава предимство на радикализиращи послания (чисто и просто предизвикват повече коментари, емоции, а оттам и човек стои дълго в мрежата). А на диктатурите им трябва единство на нацията, всички да мислят еднакво.
Та радикализацията е болест на нашите общества. И както реагира обществото в Румъния, по подобен начин реагира и в Германия, и в България. Забележете, че победилият там кандидат не е част от управляващата от доста време коалиция. Тоест, пак е един вид антистатукво.
Когато на „пазара“ сме залети с огромно количество информация, започваме да се съмняваме във фактите. Изникват теоретици на конспирацията, които печелят или се опитват да печелят избори. Защото се чуват не само в хоремага, но от милиони. Алгоритмите го предразполагат. И ако някой престане да бъде достатъчно радикален, ще се намери друг да го замести. Така социалните мрежи се превръщат в състезание кой е най-краен, за да обере последователи. Това ражда фейсбук, тик ток и всякакви други феномени, които влизат в политиката.
Имаме нужда от намаление на децибелите, на крещенето, на омразата, на заклинанията. От антипопулизъм и умереност. Да се съсредоточим върху главните теми. Корупцията, неравенствата, деиндустриализацията. Достатъчно неща, по които да водим дебат с доводи и без крещене. Хич не е лесно, защото винаги се намира кой да яхне вълната на алгоритмите през радикализъм и омраза. Но това не води до резултати.
