ПЪРВИ И ЕДИНСТВЕНИ С ОТКЪС ОТ „ДЕНЯТ СЛЕД РОЗУЕЛ” ОТ ПОЛК. ФИЛИП КОРСО

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Част от поредицата на ИК „Огледало” „Георги Ифандиев представя”

 ИСТИНА ИЛИ ФАНТАСМАГОРИИ

 КНИГАТА, С КОЯТО ТАЙНИТЕ ВЗЕХА ДА СТАВАТ ЯВНИ[1] 

 

Има творби, които предизвикват огромен интерес и масови реакции. Не говоря за четива със съмнителна художествена и духовна стойност от рода на Хари Потър, Властелинът на пръстените или Шифърът на Леонардо. Имам предвид книги като Новия завет и юдейския Танах, творчеството на Тома Аквински, Мартин Лутер, Барух Спиноза, Николо Макиавели, Шарл дьо Монтескьо, Жан Жак Русо, Волтер, Георг Фридрих Хегел, Фридрих Ницше и дори на Карл Маркс, колкото и противоречиви гримаси да предизвиква споменаването на някои от тези имена. 

 Те са оставили следа – добра или лоша – в човешкото духовно наследство. Според скромното ми мнение такава е и книгата, която държите в ръцете си. Не защото написаното в нея е дело на изкусен майстор на словото, изваял незабравими образи. Обратното, авторът на тези спомени е подирил съдействието на по-опитен от него професионалист, който умее да борави с думите. Както казва неговият син: „Целта бе да превърне разказа в увлекателно и продаваемо четиво”.

 

 

 

Ако съдбата на тази книга е да остане завинаги върху най-престижните лавици на библиотеката от безсмъртни, непреходни произведения на литературата, то е единствено поради нейното съдържание. Тъй като тя поставя началото на историческия подход към една на пръв поглед незабранена, но умишлено забулена в тайнственост и дори в иронична мистика тема. Тази творба повдига завесата над един въпрос, който е стародавен като човешкия род – проблема за съществуването на други светове извън нашия, както и за наличието на контакти между далечни, различни цивилизации и някои земни жители. И ако в този момент някой снизходително се усмихва, бързам да спомена, че настоящата книга не е съчинение. Тя не е плод на творческа фантазия, на „полет на мисълта”, както гласи тривиалният израз. Тази книга представлява субективен разказ за една обективна действителност. Тя е събрала мемоарите на човек, който по хрумването на Фортуна е заемал достатъчно ключови постове в сфери, достъпни за изключително тесен и специално подбран кръг от доверени на властите лица. Личност която, осъзнато изправена пред неизбежния за всяко същество край, е решила да наруши правилата. И като престъпва дадената клетва, разкрива онази част от потулваната в продължение на десетилетия тайна, за която почти всеки от нас най-малкото се е догаждал или поне мисълта за нея е навестявала ума му: истината за извънземни същества, за техните уж неидентифицирани летящи обекти, за връзките между тях и представители на земното човечество, както и за онова, което сме наследили от тяхната явно най-малкото технически по-напреднала цивилизация.

Защо оценявам толкова високо спомените на един полковник от американското разузнаване? По простата причина, че те са пионерски опит за разбулването на загадки, тъй ревниво пазени от властниците и упълномощените от тях лица. Когато Денят след Розуел се появи в Съединените щати, срещу него се изправи монолитна гигантска стена от официални опровержения на изнесеното в книгата. Бяха използвани всички методи и средства на пропагандата за война, за истински медийни бойни действия срещу един-единствен човек. В ход бе пуснато дори киното. Не съм в състояние да изброя колко филмова лента бе изхабена за производството на документални манипулации, насочени против написаното от автора и най-вече срещу неговата личност. Ако ставаше дума за четиво без всякаква стойност, за обикновени фантасмагории, щяха ли срещу него да бъдат използвани най-тежките оръжия на дезинформацията и дори на агитацията?

Тъкмо това се случи на основния автор на тази книга полковник Филип Корсо. Нещата отидоха тъй далеч, че той даже бе подведен под съдебна отговорност за предаване на държавни тайни, но… посмъртно. Отлично запознат със системата на властта и на нейното функциониране поне в родината му, Корсо бе предвидил всички последици. И проговори едва щом зърна лице в лице горчивата истина за своя неизбежен край. Бе на достойна възраст – на около 81 години, когато узна, че е неизлечимо болен от рак. Чак тогава дръзна да наруши положената клетва и да извади на бял свят секретите за шеметния напредък на техниката и технологиите след края на Втората световна война.

Полковник Корсо не само разказа историята на най-интересната част от своя живот. Малко след появата на книгата му на бял свят, на 8 юни 1998 г. той даде показания под клетва, че лично е виждал тела на извънземни и доклади от аутопсията им. Между двете събития Министерството на отбраната на САЩ повдигна споменатото обвинение срещу него. Макар и на преклонна възраст, военният отвърна на удара с удар. Чрез организацията Граждани против тайната за НЛО[2] заведе дело срещу министерството за укриване на информация от гражданите на страната. Тъкмо в рамките на това съдебно дирене полковникът от резерва даде показания под клетва. Малко повече от месец по-късно премина в отвъдното. Ще речете – нали го е очаквал? Да, но полковник Филип Корсо не почина от рак, а бе покосен от… сърдечен удар?! Случва се. Дали някой не ускори явяването му пред Твореца?  Синът му – Филип Корсо-младши, е убеден, че нечия ръка е помогнала на неговия баща да не може повече да се явява пред съда и обществеността.[3] Едва ли някога ще узнаем истината. Въпреки че Бог ни учи обратното…  

Макар и доста високопоставен служител на американското военно разузнаване, работил и в Белия дом, и в Пентагона, полковник Корсо неведнъж е влизал в конфликт с властите. Особено след завръщането му от участие в Корейската война. Той е свидетел на това как правителството направо зарязва множество американски военнопленници и започва битка за тяхното освобождаване. Почти до края на дните си той продължава този свой на пръв поглед Дон-Кихотовски поход. През 1996 г. в качеството си на военен съветник на президента Дуайт Айзенхауер бива изслушан от Комисия на Конгреса на САЩ. Пред конгресмените заявява: „В миналото се опитвах да изнеса пред Конгреса факта, че през 1953 г. 500 болни и ранени американски затворници се намираха само на 10 мили от пункта за размяна на военнопленници в Панминджон, но никога не бяха разменени.”

Показанията на Корсо бяха подкрепени от разсекретен документ, според който през 1953 г. Пентагонът е знаел, че Северна Корея държи повече от 900 американски военнопленници. И не си е мръднал пръста, за да ги освободи. Последва лавина от документи и признания за това отвратително престъпление на военните и на администрацията във Вашингтон. Петнадесет години по-късно и със същото безразличие то бе многократно повторено из джунглите на Виетнам, Камбоджа и Лаос. Искам да кажа, че когато книгата Денят след Розуел се появи по книжарниците, и военните, и цивилните власти в САЩ бяха набрали достатъчно на нейния основен автор. Последва пропагандната лавина от обвинения и дезинформации. Което не учудва хората с отворено за истината съзнание.

Две неща засегнаха най-силно властниците. Първото бе разкритието за огромната измама, наречена Студена война. За това как тя е била замислена и осъществена като своеобразен информационен щит, предпазващ от нежелан поглед съкровените тайни на за т. нар. срещи от третия вид. Второто бе, че чрез разказа за собственото си участие в „разработките” на получените наготово в резултат на катастрофа на извънземен космически кораб устройства Корсо разкри: човечеството не достигна самостоятелно до такива революционни технически решения и средства, като транзистора, лазерните лъчи, микрочипа, оптичните проводници, електромагнитните полета и много други. Което бе възприето и като удар върху науката и промишлеността… Красноречиво бе мълчанието на руската страна по въпроса. Тази позиция на Кремъл безмълвно потвърди, че Филип Корсо е изнесъл истината.

Косвено признание за съществуването на извънземните е мисията на космическия телескоп Кеплер, изстрелян на 7 март 2009 г. (в САЩ бе 6 март) от Кейп Канаверал посредством ракета Делта 2. Както заяви представител на НАСА: „Някой ден ще кажат, че това е началото на края на космическата самота.”… Накратко целта на мисията е да бъдат намерени места, където е възможен живот така, както го разбираме. „Не става дума за извънземни, а за домовете на извънземните”, каза Уилям Боруки – астроном в Изследователския целеви център на НАСА в Мофет Фийлд, Калифорния, който ръководи научната част на проекта.”[4] Засега това не е ли достатъчно? В Денят след Розуел полковник Корсо разкрива много повече. Може би след като чрез книгата извървите неговия не лек път, по-добре ще разберете мисията на Кеплер. Което ще бъде не малка крачка в собственото ви развитие.

Познавам достатъчно интелигентни хора, вярващи и атеисти, които с еднакво предубеждение отхвърлят тази книга, без някога да са я виждали. Не желая да обидя никого, но подходът им е болшевишки. Другарите ни убеждаваха, че една творба е лоша, само защото те са решили така. Без да ни дадат шанса сами да се запознаем с нея и да преценим. Донякъде хората, които предварително отричат съдържанието на Денят след Розуел, заемат позата на шопа, който стоял пред клетката на жирафа в зоологическата градина. И след като дълго го съзерцавал, почесвайки се по тила заключил: „Те такова животно нема!”

Не изгарям от желание да се превръщам в адвокат на покойния полковник Филип Корсо. Пък и той отдавна не се нуждае от защита. Вече е в един, вярвам, по-добър и справедлив свят – този на нетленното. Ала онова, което ни остави, заслужава изключително внимание и личната преценката на всеки отделен човек. Толкова критична, колкото сам реши. Но ми се ще да препоръчам: не подхождайте предубедено към настоящето четиво. И не мислете, че сте наясно с всичко на този свят и в другия, за който не знаем нищо, а само предполагаме. Съществуването на други населени планети, на цивилизации, различни от нашата, не влиза в противоречие с вярата. Така както ние, земните жители, сме различни, ако щете и по цвят на кожата.

Защото Господ е творец на всичко във Вселената. Нима не Го потвърждава Самият наш Господ Бог Исус Христос, когато в последните Си земни мигове се обръща към един от своите защитници с думите: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?”[5] Защо непременно трябва да смятаме, че онези „легиони”, които Той имал предвид, не са невидимите сили, които помагат на човешкия род да оцелее? Предпазват го от най-големите злини и опасности и му помагат да върви напред. Това, че не разполагаме със сетива, за да ги различим, не означава, че те не съществуват.

Полковник Корсо напусна този свят, без да узнае истинските намерения на споменатите сили. Като типичен военен той по-скоро допускаше, че те са враждебно настроени спрямо нас, земните жители. Подложен на естествената за военните училища и служба индоктринация, нямаше как да премине отвъд границата на традиционното, на униформената схоластика. Ние, неосведомените хора, сме още по-заблудени. Помислете само: дали понякога не отхвърляме Бога и Неговите пратеници по същия начин, както сториха това юдеите преди близо две хилядолетия?

Всеки има право да извърви своя път. Писано е: „…Който трупа познание, трупа тъга.”[6] Животът е доказал мъдрости, познати още на древните. Не е ли вярно, че: „… Всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.”[7] И легендата за Сизиф би следвало да ни отчужди от труда, от усилията да вършим полезни неща. Но продължаваме да работим, нали? Защото Господ ни е завещал: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.”[8]

А няма съвършенство без знание. Заради това си струва да прочетете тази книга. Както гласи римската максима: „Da mihi facti, dabo tibi ius.”[9] Правото да отсъдите е ваше. Справедливостта изисква преди това да се запознаете с фактите. И не забравяйте, че светът и животът не са черно-бели. Съществуват и други цветове и нюанси. Прочее само „Caecus non iudicat de colore.”[10]

 

Георги Ифандиев



[1] „Не бойте се…: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.” („От Матея свето евангелие”, гл. 10, ст. 26.)

[2] Citizens Against UFO Secrecy (CAUS) – обществена организация, основана през 1977 г. в САЩ. По линия на законодателството за достъп до информация тя води поредица от дела срещу американските институции, предимно ЦРУ и Националната агенция за сигурност, заради тайната над сведенията за НЛО, извънземни същества, евентуално тяхно присъствия на нашата планета и за скрити контакти между тях и представители на правителството на Съединените щати.

[3] Полковник Корсо умира два пъти. Първият, три седмици по-рано, той е поразен от неизлечимата болест и лежи в „Джупитър Медикъл Сентър”. Завръща се на 15 юли и изглежда в чудесно състояние. Споделя, че на практика бил починал, но „на отиване” зърнал ярка светлина и една грееща като слънцето ръка докоснала гръдния му кош. Болестта сякаш изчезнала. Когато сутринта на 16 юли 1998 г. му прилошава отново, близките му на часа звънят на спешна помощ. Линейката се забавя удивително дълго. Накрая, когато натоварват болния и синът му настоява да влезе в колата и да го придружи, медиците не му позволяват. Филип Корсо-младши иска баща му да бъде закаран в същата болница, където е бил спасен предния път. Отвеждат го в друга лечебница близо до Палм Бийч, Флорида. Вечерта решават да го преместят в „Джупитър Медикъл Сентър”. Отново отказват на Филип―младши да бъде в линейката до своя баща. Когато той стига „Джупитър Медикъл Сентър”, се оказва, че полковникът вече е мъртъв. Филип Дж. Корсо е починал в линейката на път към клиниката. Не е ли малко странно?

[4] “In a Lonely Cosmos, a Hunt for Worlds Like Ours” by Dennis Overbye, “The New York Times”, New York, NY, Monday, March 2, 2009 г., online: http://www.nytimes.com/2009/03/03/science/03kepl.html?_r=1&scp=3&sq=space&st=cse

[5] „От Матея свето Евангелие”, гл. 26, ст. 52-53.

[6] Библия, „Книга на Еклесиаста или Проповедника”, гл. 1, ст. 18.

[7] Пак там, гл. 4, ст. 4.

[8] „От Матея свето Евангелие”, гл. 5, ст. 48.

[9] „Дай ми фактите и ще ти дам правото.”, лат.

[10] „Слепият не съди за цветовете”, лат.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.