Loading...
– Ше избягам, да знаеш, ще се махна!
– Айде де, да те видя тогава!
– Казвам ти, ще се прибереш някой ден и няма да ме има
– То пък сега понеже много те има…
– Няма ме, защото и теб те няма…
– Няма ме, за да ти осигуря нормален живот. За да можеш да си позволяваш това, което си позволяваш – Не за удоволствие и развлечение работя на 3 места.
– Ау, страдалка! То е ясно, че за всичко съм виновна аз. Да не ме беше раждала! Тогава нямаше да ти се налага да работиш на три места. Притрябвала ми е майка-мъченица! – Вероника се врътна и тръшна холната врата. Стъклото потрепери немощно.
В кой ли щастлив момент ще се счупи – помисли си Магда, като мачкаше кухненската кърпа в ръце. Страхуваше се, че между нея и дъщеря й доверието отдавна се е счупило. „Страдалка, мъченица“ – иронията в гласа на момичето разрязваше като кинжал душата й. Защо? Кога? Как? – питаше се, но не намираше отговорите.
– Излизам
– извика Рони от коридора.
– Къде излизаш? Не сме довършили разговора, върни се! – Магда се опита да прозвучи твърдо, макар да усещаше как съпротивителни й сили са изчерпани. Сякаш водеше този разговор по навик, инерционно, колкото да не е без хич.
– Казах ти, ако продължаваш с тъпото си опяване, няма да се върна, ама не в хола, а въобще – демонстративна агресия, да, точно така прозвуча.
Магда се опита да смекчи собствения си тон. Не биваше да бъде груба с детето, все пак в трудна възраст е. Нали така казват всички. Трябва да се внимава, в пубертета децата са много раними, подвластни са на бърза промяна в настроенията и емоционалността им е силно изострена. Дори най-малкото нещо може да обърне живота им на 180 градуса. Никой нищо не казваше обаче за емоционалността на родителите, особено за тази на майките, които сами се бореха с ежедневието. Вероятно се предполагаше, че и майките са изживяли своята трудна възраст, в която към тях се е проявявало канско търпение и разбиране и е дошъл техния ред да бъдат разбиращи и търпеливи. Интересно защо тогава Магда не си спомняше да е минавала през подобен емоционален пуберски катаклизъм.
– Виж, Рони, най-малкото трябва да знам с кого излизаш, къде – поде за кой ли пореден път – едва на 15 си… минава осем… – в този момент външната врата се затръшна и токчетата на Вероника отекнаха по стълбите. Не ползваше асансьор. Веднъж, когато беше на 3, докато се изкачваха към техния 14-и етаж, токът спря. Прекараха в кабината близо два часа. Магда всячески се опитваше да успокои малкото човече, но в непрогледната теснотия беше невъзможно и страхът остана до ден днешен.
Всяка вечер, къде ходи, с кого… прибира се по нощите. Усещането, че е загубила контрол над детето си я плашеше. Когато беше минъчка бяха толкова близки. Майка и дъщеря – винаги заедно, споделяха си, разказваха, смееха се заедно. Малкото момиченце я гледаше с огромни, пълни с обожание очи. А сега… Вярно, напоследък рядко се засичаха вкъщи. Вярно, Магда тичаше от една работа на друга и все по рядко намираше свободна минута да седне с вече порасналото си момиченце и да си побъбри просто ей така – какво я вълнува, какво я тревожи, какви са страховете й. Мислеше, че връзката, изградена през годините е достатъчно силна, че доверието което е гласувала на дъщеря си я прави по-самостоятелна и отговорна. Гледаше да не задава много въпроси, мислейки, че момичето има право само да прецени кога и какво да довери на майка си.
Магда не можа да се сдържи и излезе на балкона. Знаеше, че после Рони й ще й наговори какво ли не – че я шпионира, че не й дава да диша, че си вре носа. Опита се да погледне, без да се подава, но единственото нещо, което виждаше бе занемарената детска площадка между блоковете, уличката не се виждаше.
Облакъти се на парапета и погледна. Нека я види, какво от това. Та тя й беше майка, по дяволите. Беше не просто нейно право, беше нейна отговорност да знае.
Пред входа беше спряла някаква кола – тъмна, черна или синя. Не можеше от толкова далеч да я прецени, но й се видя скъпа кола. Знаеше, че на третия живее едно момиче, за което съседите говореха, че има съмнително поведение. Скъпо платена проститутка била, на повикване. Това й подшушна Петрова, когато един ден срещнаха Ирена – така се казваше момичето – пред блока.
– Най-обикновена курва – додаде презрително информаторката на входа – идват разни, взимат я, после се връща по малките часове. Не че я следя де… така са ми казвали. Всеки път с различни. Парцал.
Магда не се интересуваше от подобни пикантерии. Достатъчно бяха личните й грижи, та да се занимава и с чуждия живот. Но след този разговор, подсъзнателно, когато срещнеше Ирена я оглеждаше. Момичето най-вероятно беше малко над 20-те, макар че изглеждаше по детски крехко. Не носеше тежък грим, както би се очаквало от едно момиче с леко поведение. Напротив – винаги видът й беше изключително елегантен, дори семпъл. Изчистено красива – така я определи Магда. И какво като носи къси поли – млада е, ще носи. Въпреки крехкостта й обаче от нея лъхаше някаква неоспорима самоувереност. Вероятно, защото се справя само, горкото.
Самата Магда беше едва на 34, но гледаше на света през очите на жена, към която животът не е бил нито ласкав, нито щедър. Омъжи се на 19, веднага след завършване на техникума, за ученическата си любов. Всъщност думата любов е твърде пресилена за отношенията, които имаше с Петър. Но… очакваха бебе и обществото повеляваше бебето да се роди в семейство.
Семейство – Магда се усмихна тъжно. Точно в този момент видя Янакиеви от петия. Янакиев разтоварваше покупките от багажника на виненочервения фиат, а Янакиева, наконтена като за соаре, пърхаше около него. Дори от тази височина можеше да чуе леко пискливия й глас как нарежда:
– Внимавай, милооо, в този плик са салатките, доматките трябва да останат ненакърнени. Ама, моля ти сеее – не го стискай така, яйчицата ще станат на омлетче преди да сме се прибрали. Ух, че е непохватно мъжленцето ми! – Следва целувка по бузата.
Мдаа, Янакиева се наведе и целуна мъжа си по бузата. Този изблик на демонстративна съпружеска любов леко извади възпълничкия мъж от равновесие, той замахна с лявата си ръка, сякаш искаше да отбие нападателната целувка и единия плик се удари в задната броня на колата. По ожесточеното жестикулиране на Янакиева, Магда разбра, че явно това е бил пликът с яйчицата. Янакиев виновно сведе глава и запристъпва зад видимо ядосаната си половинка, която потропвайки на тънките си токчета, опипваше безупречността на ондулираната си демодирана прическа.
Префърцунена, префърцунена, ама я гледа като писано яйце – помисли си Магда – а аз какво? – кукувам си сама, блъскам сама, сама си гледам детето. Затънала съм в самотия и немотия. Да ми имаш живота, да ми имаш.
Бракът им с Петър беше изтраял точно година и 7 месеца. Рони беше едва на 9 месеца, когато татко й си взе багажа и изчезна. Някъде. На Магда не й пукаше къде. Поне нямаше да трепери всякак вечер дали ще се върне пиян или мъртво пиян. Дали ще я удари за добър вечер или ще оповръща апартамента за лека нощ. По-добре беше без него. В началото се опита да го накара да плаща мизерните 40 лева издръжка, но с течението на времето осъзна, че 40 лева са твърде ниска цена за отвращението, което изпитва при срещите им и престана да прави, каквито и да било опити. Рони си порасна така, без баща. Не проявяваше и интерес към тази липсваща от семейството им фигура.
Аз съм виновна. Ако й бях осигурила нормално семейство нямаше да е такава опърничава. Как да ме слуша, аз един мъж като хората не можах да завъртя, как да ме уважава детето ми? Какъв пример мога да съм й аз? – самоупрекваше се Магда, обяснявайки и оправдавайки грубото поведение на дъщеря си.
Янакиеви вече бяха стигнали до входа. Янакиев, който единствено на носа си нямаше плик с покупки, правеше комични усилия да отключи входната врата, докато Янакиева стоеше отстрани и ядно потропваше с крак. Точно мъжът беше напъхал геройски ключа в ключалката, когато вратата се отвори със замах. Това изненадващо отваряне го завари неподготвен. Той машинално отстъпи встрани, изпускайки двете торби, които беше закрепил някак на коленете си, докато се опитваше да отключи. За учудване на Магда, погледът на Янакиева не беше върху мъжа й. Драматичната ситуация изобщо не я накара да реагира. Интересът й беше фокусиран другаде.
И след секунда Магда видя къде.
От входа излязоха две момичета и бавно се насочиха към улицата. И двете бяха с ултра къси поли и с обувки на много високи токове. Вървяха, полюшвайки се. Русата коса на едното се спускаше до средата на гърба, подчертавайки тънката талия. Това беше Ирена.
Червеникаво-кестенявите къдрици на другото, които доскоро Магда заплиташе в плътни палави плитки, тип слонова кост, обримчваха раменете и танцуваха в такт със стъпките му.
Преди да се качи в лъскавия черен автомобил, Вероника погледна нагоре. Магда усети как гримираните очи на дъщеря й срещат нейните. Болката, която изпита беше почти физическа. Очите на Рони бяха празни и безразлични. Беше си тръгнала.
