Не ме разрушавай

Време ще дойде, ти ще ме помниш.

Време, в което аз ще съм лист.

И моля дано… не ми се обидиш,

моят живот сега е нечист.

Всички лица се с времето давят,

шията негова стискам в ръце.

Хиляди рани в ума се отварят,

нещо вали ги – не дъжд, а оцет.

Време ще дойде, ти ще ме помниш,

сякаш съм цвете с болнаво стебло.

А мойте цветчета бяха бетонни,

само че днес са на смъртно легло.

Всички вини се с времето търкат.

И ранно откъснал се плод ще узрей.

Ще бъда и лист, ще бъда и църква,

не ме разрушавай. Ако можеш, изгрей.