Няма да боли. Операцията е отдава извършена. Извършена от хора с усмивка на лице – без упойка и с ръждиви инструменти.
Културното наследство на България винаги е било като гузен хлапак откраднал от някъде баница. А сега наследството е само един афиш, който никой не чете. Нищо чудно, че отпада и от отпадъчните ни големи медии, и намира своя пристан в ласкавата длан на блудницата Фейсбук. Днес аз ще поема лепкавата й длан в своята, за да ви запозная с един артист и последиците от него на местна почва.
Фабиан Перез е роден на 2-ри ноември 1967 година в Буенос-Айрес, Аржентина. Но това са данни, които може да намерите в Уикипедия – не, чакайте – не може да намерите почти нищо. Особено на родният ни език. Може би за това е и по-безопасно лошото копиране, което получава в България. Заповядайте да му се насладите:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10151586716486658.1073741826.153685801657&type=3
Вдъхновението не спира до тук и продължава своя курс, уви надолу:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10151594291741658.1073741829.153685801657&type=3
Сега част от вас ще изразят изненада от думите ми. Ще намерят това за естетично и дори красиво. И тази част, просто не познава оригинала.
Израженията са плоски и нагласени, светлината е като в реклама на перилни препарати, моделите са скучни и безлични. Постановката е като чикия, по средата на която си загубил ерекция. Изживяване колкото унизително – толкова и болезнено. Единственото хубаво са дрехите, но те не биха могли да спасят тази порнография.
Разбирам колко е трудно да се прави нещо у нас. И че няма контрол над хората когато работят на добра воля. Знам и разбирам положението ни. Но това не прави резултата по-хубав. Толерирането на крещяща посредственост, само заради идеята да се върши нещо, е опасна. Тя убива креативноста и спира всичко на прага – „толкоз си мога“. Далеч по мъдри хора са повтаряли до като не ги заболят устите, че когато твориш, не трябва да се пестиш. Дори и в най-глупавите си и безумни идеи. Да бъдеш докрай с визията, която седи в главата ти.
Нашата скромна държава е обречена на скопени кръгове, които я забиват все по надолу във веригата на еволюцията. Хората, определящи се като арт, също не й спестяват нищо в тази посока. За това имаме толкова артистични сватби и после много тихи разводи.
А ако искате да почувствате нещо различно от потиснатост и тежест в гърдите, горещо ви препоръчвам истински яркия свят на Фабиан Перез:
http://fabianperez.com/