Loading...
В ритъма на циганското слънце шарят очите й. Плъзват се лъчите им и се сливат с хладния дъх на есента. Странна меланхолична комбинация. Невъзможна като пълното сливане на страсти от един и същи пол.
Реши да излезе на разходка, но стъпките й бяха толкова ситни, че сякаш оставаше на едно и също място. Дъждът дойде, хвана я за ръка. Неговите капки се стекоха по шията й. Но той, идиотът, си тръгна.
Липсата на обект, на дом за съществото й, караше Романтиката да преглъща нагарчащия си като черен шоколад нарцисизъм и да се връща към безцветните си корени. В полумрака на самосъжалението се оглеждаше отчаяно, но някъде в нея кротко беше приседнала мисълта, че това е съдбата й.
Чу се пукане на кости. Или просто падаха обезлистени клони и се чупеха, срещайки широката корава прегръдка на земята.
Романтика и Есен. Метаморфоза № незнаен от годишното Азовъртене.
