Форумът

Switch to desktop

Политика

За холандеца Рюте и англичанина Камерън - ако наистина можеха да „говорят”

Рачо Петров

Пред фактите и боговете мълчат, но...

За някои е прекрасно да си лежат в локвата и да смятат, че другите им завиждат, че там е мръсно и хладно. Не мога да не стигна до този извод като чета коментарите във "ФорумЪт" по повод на представените две "интервюта" - на холандския министър-председател Марк Рюте и на Дейвид Камерън, премиер на Великобритания. Тъй нареченото "интервю" на г-н Камерън не е дадено по повод въпрос на български журналисти?!! /защо ли?/, а на практика се явява пояснение към действителната му собствена позиция по отношение на проблема "България", изразена безкомпромисно от него в Брюксел.

Колкото до хипотетичното "интервю" на Рюте пред нашенското национално радио - за чест на болшинството от нас, трябва да кажа, че преобладаващо е мнението на коментиращите, че доста черното му описание за българската реалност е вярна, макар жестока и обидна.

Разбира се и тук в реакцията на някои от читателите се промъква въпросът: „А вие защо биете негрите?“ Но нека да погледнеме фактите, коментарът оставам за вас.

Аз не съм министър-председател на Великобритания и за съжаление познавам действителността у нас и болезнените факти в дълбочина, а така също и причините за тях. По повод на двата споменати материала - в атрактивно съчинените "интервюта" - и на Рюте, и на Камерън, може да се види сравнително коректната оценка. Колкото и неприятна да е тя, изразеното мнение е близко до действителността. Но се прокрадва и подвъпросът: „Защо трябва да го кажат те?“. Да, разбира се има коментари - дали действително са го казали? Дипломатично ли е или не и т.н. Въпреки че илюстративният видеоматериал от холандската телевизия / виж - http://video.canvas.be/panorama-0304-bulgarije-aan-de-leie/ е повече от неприятен.

Вероятно оттук трябва да се започне. Защото българската журналистика, ако може така да се нарече такава, прислужва на силните на деня. А вероятно и не може да бъде иначе, защото и журналистите трябва да ядат. Пък - както знаем, който поръчва музиката обикновено я и заплаща. Нека обаче да видим реалностите такива, каквито са, а не както някой от управляващите у нас се опитват да ни ги представя.

 

 

Средна пенсия у нас - 120-180 лв. /60-90 евро/ за месец, или 6-9 лв. на пенсионер за ден

 

 

Като в тези дневни влизат режийни разноски /наем, телефон, ток, отопление, вода/, лекарства, храна, облекло, почивка /спорт, кино, концерт и т.н./. За сравнение средната пенсия в Германия, Великобритания, Франция, Дания, Австрия – 700-1000 евро. Социалната помощ в Германия за продължително безработни - 378 евро, като им се поемат разноските за жилище и отопление, здравното осигуряване, плюс детските надбавки. Знам веднага какво ще се каже: „Да, ама цените от първа необходимост – литър бензин 1,46 евро в Германия, 1,24 евро в България, толкова е и в Австрия". Обаче - 1 хляб в Австрия струва 0,6 евро, в Германия масло 1 кг около 1,35 евро и т.н. Изводите оставам на вас. До колкото ми е известно нито един германец, австриец или англичанин не е потърсил работа у нас, пък и къде да я намери. Зная, че веднага някой ще каже,че забравям "западняшките" пенсионери, които си вземат къщи в България?!! Когато им сравните пенсиите с тези на нашенците - сами ще си отговорите що се случва това. Но нека да погледнем един икономически показател, където макар и част от скритата /сива/ българска икономика да не участва - цифрата около 5000 евро годишен БВП /брутен вътрешен продукт/ би трябвало да стряска всички. Особено управляващите у нас, когато се тупат по гърдите и разправят на членовете на ЕС със средно 5-7 пъти по-голям БВП, че така следва да управляват държавите си. Разбира се управляващите от другите страни дипломатично премълчават факта, че при такива действия и съответните последствия както у нас, собствените им народи отдавна да са ги свалили от власт.

Кой народ би приел за нормално да се намаляват ежегодно средствата за здравеопазване, да се замразяват пенсиите при галопираща инфлация, да има образователна и пенсионна система на това ниво и с тези средства, да се говори за съдебна реформа /само дето никой не мисли от къде ще се вземат в тая същата злополучна система необходимите хора с ново мислене/.

 

 

Защо си затваряме очите пред фактите, които ще ни ги избодат, но ние не искаме да ги видим?

 

 

Вече писах, че от средата на 90-те години на миналия век някои у нас са си позволили да изядат 50 млрд. долара основни държавни фондове и да направят 50 млрд. долара нов дълг. В края на 1994 година България имаше 2,2 млрд. долара дълг към Парижкия клуб /държавен дълг/ и 5,5 млрд. дълг към частните банки след редукцията. Благодарение на умелото заиграване с вашето търпение, драги сънародници, „способните“ царски момчета ни натресоха с допълнителни лихви, а в началото на 2013г. т.е. да ги отделим през тази година - над 1млрд. евродълг ,специално "заработен" от тогавашния финансов министър и останалата камарила лондонско-американски възпитаници.

Ние сме забележителна страна със странни виждания за това кой ще ни управлява и какво бихме очаквали от неговото управление!! Съгласно Конституцията на страната няма изискуем ценз за министър-председател, министри, депутати и това в ХХI век. Нима е изненада, че ни ръководи цар-министър-председател с много въпросителни около неговото образование и практически опит, министри, които хей така от нищото са се обогатили със знания и опит, които трудно биха се реализирали в условия на истинска пазарна икономика, в която и да е страна /справка г-н Дянков, г-н Н. Василев и т.н./. Някой да потърси сметка за това безобразие, наречено обменна сделка на г-н М. Велчев - пряка щета за финансите на страната в размер на 4 млрд. лева?

През 2003 година БТК беше продадена от правителството на Сакскобургодски за 330 млн.евро на една офшорна фирма, създадена 1 месец?!! преди сделката, а само три години по късно, без 1 лев инвестиции, БТК бе препродадена във Виена за 1,5 млрд. Евро. През 2011г. историята се повтаря с държавната фирма „Булгартабак“, където никой не знае цената - купувачът е от Петербург, но управляващият собственик е офшорна?!!! фирма, управлявана от 36-годишен „бизнесмен“ - българин и разбира се съветвана от вездесъщият съветник М. Велчев “изтъкнат специалист“ в производството на цигари и тютюн. Та той е почти универсален, тъй като освен от цигари "отбира" не по-малко и от туризъм. Не е за подминаване и фактът, че при първата сделка сегашният министър-председател беше гл. секретар на МВР - т.е. няма от къде да знае, а днес като премиер му е "съвсем невъзможно".

Авиокомпания „Балкан“ беше „подарена" за 150 хил. долара, но за по ясна сметка нека да се знае, че тя, като национален превозвач, притежаваше 135 дестинации /всяка една с цена 3,5-5 млн. долара/, 60 млн. долара дялово участие в международното дружество „Сита“, множество имоти в чужбина, а така също наказателно осъждане в Париж през 2001г. от Гад Зееви, за което никой повече не е чувал. Не е ли достатъчен фактът, че от посочените от мен по-горе суми в бюджета на държавата за 20 години са влезли 7-8 млрд. долара. Питам ви на кого беше необходима такава приватизация? Какъв е фактическият източник на така наречения „Сребърен фонд“? Кого заблуждаваме с бодряшките си изцепвания? Къде са останалите пари, какви са тези милионери, за които пресата тръби за щяло и нещяло? Един купил яхта на булката си за сватбата като подарък, друг направил сватба в резиденция „Лозенец“, трети направил сватба на детето си в „КАСТЕЛ“. Какво произвеждат, колко работна ръка ангажират, каква печалба формират, какви данъци плащат??

Въпроси, въпроси без отговор. Правителството видя надстройките в Несебър, където жителите се опитват да изкарат прехраната си за цялата година през 4-5 топли месеци, но не видя бетоновите колоси заляли Курорта „Слънчев бряг", превърнали го в обикновен град, дал сериозни приходи на знайни и незнайни собственици. Продаващи безброй апартаменти на чужди граждани от страни извън ЕС /предимно руснаци/, без съответните органи да си дават сметка, че това е и един от препъни камъните в Шенген. Така е по цялото крайбрежие и във вътрешността на страната. Главен архитект от Несебър, допуснал редицата безобразия е несменяем от 17 години, но затова пък удобен. Защо никой не запита какво стана с „Химко“-Враца, за завода за антибиотици в Разград, свързан със завода за царевични продукти, за безобразието със сделката с „Фармахим“ и господата Г. Цветански и Терзиев, изтъкнати зетьове-бизнесмени на уж бивши тоталитарни величия? Какво стана с корабостроителниците във Варна и Русе, със 10000 тона стапели във Варна и още много, много въпроси. За 17 години не можем да построим моста при Видин - защо ли? Безобразия, които стават пред очите на целия народ, но всички си мълчат и си налягат парцалите! Защо ли?!! Това е нашето нещастие - защото нямаме смелостта да погледнем истината в очите. Защото някъде дълбоко в нас стои въпросът: „А за мен какво ще остане?!“.

Ние виждаме истината, ние виждаме тъжната картина, но се сърдим на всеки, който ни сочи с пръст и казва: „Не правете като тях, че ще станете за смях“. Виждам веднага въпроса от нашего брата към холандеца Рюте и англичанина Камерън, с които започнах: “А вие колко колонии сте имали“ и отговора им: „А вие защо сте били 500 години под турско робство, простете - под османско "владичество"?".

Типично европейско разбирателство, особено между хора с под средното интелектуално ниво и не по-малко все още политикономия на социализЪма в главата. Аз самият се срещах с висши военни чинове от САЩ, които не познаваха трудната история на Балканския полуостров, които не можеха да си представят, че изкуствено създадената Югославия, включваща 9 националности и три религии, рано или късно ще се разпадне, но никой не е имал смелостта да постави въпроса: “А сега как по-нататък“. Което пък доведе до продължителни войни и неясно бъдеще. За съжаление имаше и не малко български политици, поне така се наричаха, които свенливо премълчаваха истината или удобно си мълчаха или просто не можеха да кажат нищо на база собствен опит и познания. Ако ние не се научим да уважаваме себе си и сънародниците си, то няма на кого да се сърдим ако навън посрещат изразената от нас позиция с присмех. Особено, когато тя се изразява дебелашки от някой “МАЧО“. Може би трябва да разкажа за нещастните ни съседи от Република Македония, които просто извадихме от трудната ситуация с наложеното ембарго от Република Гърция, но това не попречи на един зам.мин.-председател на Р. Македония в заключителната част на подписаните между нас договори да иска да се пише, че договорите са подписани на български и македонски език?!!!, което наложи да му покажа действащи договори между Австрия и ГФР, подписани на официалните езици на двете страни, а не на немски и австрийски език?!! Формулировка, която намери място в договорите между нас и Македония.

Трябва ли да припомням на музиковедката г-жа Леа Коен, че спасяването на евреите, единствено у нас от цяла Европа се отнася за българските граждани-евреи, а не за тези от завоюваните от хитлеристките армии територии, където българската армия има само охранително-полицейски функции. Защо никой не поставя въпрос за Западните покрайнини, отнети от България по силата на една нелегална търговска сделка, подписана от Сталин, Труман и Атли, в Потсдам август 1945 г., предопределила съдбата на 56 държави. Без някой да уведоми тези народи, да не говорим за съгласието им.

 

 

Когато държавата ни се управлява от печалбари, непознаващи националната ни история

 

 

неизпитващи обществен ангажимент към тези, които са ги извели на управленческо ниво - суверенът народ - не може да имаме други резултати. Само у нас може да се говори за царски имоти, въпреки, че от официалните документи заплатата, издръжката на двореца е 1 млн.лв. годишно и НЦВ Фердинанд е получил от българската хазна 33 млн.лв. за времето на своето царуване, което е крайно недостатъчно за придобиване на горите и другото недвижимо имущество у нас /справка Италия, Гърция/. Тук не поставям въпроса за щетите, нанесени на страната след две национални катастрофи, за които Фердинанд носи лична вина, резултат на неговия егоизъм.

Да се върнем обаче към нещата днес у нас. Наблюдавах с интерес позицията на правителството по така наречения конфликт БДЖ. Интересно е да се видят разсъжденията на управляващите по този въпрос. Вина за състоянието е навсякъде другаде, но не и в икономическото състояние на страната. За моя изненада не видях и реалната оценка на синдикатите за причините, довели до колапса на националния ЖП превозвач. Драги сънародници, при това състояние на националната икономика какви товари ще пренася този вид транспорт?!! Неудобен въпрос, господа управляващи.

Изглежда никой не си поставя и още един - че завършващият у нас инженер, или друг специалист, няма къде да проведе своята практика, а завършвайки своето образование търси по най-бързия начин да си намери работа в чужбина. Тоест бедна България, не обичам тази оценка за нашата страна, субсидира с кадри чуждите икономики. А от къде си представяте напълването на социалните и пенсионните фондове?!!

Има ли значение дали фактите, реалностите са казани или не, от този или онзи, важното е дали те вярно отразяват същите реалности. Може още много да се пише и говори за тях у нас, но намирам за неудобно да продължа да изнасям фактите, тъй като важен е отговорът на естественият въпрос – какво да се прави? Конфуций е казал, че ако искаш да видиш бъдещето, разгледай и оцени миналото. Преди всичко всеки от нас би трябвало да си отговори на въпроса - Трябва ли България да изчезне като държава от европейската карта и ако не, каква бихме желали да бъде тя? Една страна, подобна на европейски - като Австрия, Финландия, Швеция, Дания или Швейцария, отчитайки съществуващите национални особености, но и обхващаща все по-дълбоко света глобализация, уважаваща себе си и своите граждани държава, заела подобаващото й се място на континента и в света. Между дадените примери има и монархии и републики, повече или по-малко социални държави, но няма социалистически такива.

 

Трябва всички да се съсредоточим в създаването и приемането на национална програма за две и пет години, съдържаща неотменни национални цели, даващи на нашия народ самочувствието, че в ХХI век има реални цели, ясна стратегия за присъединяването ни към развитите европейски държави сега. А не след 500 години, че и ний сме дали на света и може да дадем!