Loading...
Боже, Докарай ме Жив! БДЖ – това ли означават трите букви, символизиращи родните железници? И ако – да, от кога е така? В интерес на истината печалният каламбур е от времето на „плановия“ соц. Още по-печалното е обаче, че за 20 и кусур години, в сбърканите опити за неговата пазарна икономическа подмяна, ключовият сектор продължи да дава фатални доказателства, че въпросната „молитва“ съвсем не е виц. Наслушахме се на приказките на серията управници за тежкото финансово състояние на БДЖ и затова, че там няма пари за ремонти, иновации, за заплати и колко проблематичен е тоя бизнес въобще. Вярно е – не са много местата по света, където железниците да са силно печеливш отрасъл. Затова пък са важен, защото силно развитата жп мрежа намалява вноса на горива, задръстванията по аутомагистралите и върши още куп полезни неща. На българска територия обаче тая проста „магия“ не се получава.
Всуе чакаме адекватните реформи за нормалното развитие на българското БДЖ, които да направят услугите му хем изгодни, хем доходоносни. Пореден напън в тая посока е готовността на Световната банка да отпусне заем от 400 млн. лева за спасяването на тотално потъващите гемии на железниците ни, чийто служители преди броени дни спретнаха една ялова стачка.Типично по български обаче, нашите управленци вече наместиха част от парите „по предназначение“. След въпросната бутафорна стачка, ръководството на БДЖ и синдикатите се споразумяха нещата да си останат постарому – единствената промяна бе дружеството да плаща вноски за доброволно пенсионно осигуряване на служителите си в частни фондове. По наши сметки, така в джоба на управителите на пенсионни фондове ще се вливат около 10 млн. лева годишно. Беше обявено също, че ще се проведе конкурс за избор на пенсионен фонд. Само може да гадаем кой ще е победителят. През миналата година, малко след като премиерът-слънце дойде на власт, след друг подобен конкурс, сметките на работниците в БДЖ бяха прехвърлени от „Алианц“ в пенсионните фондове на ТИМ. Очакваме новите 10 млн. лева годишно да потеглят в същата посока. Впрочем, в. „Капитал“ писа на 28 януари в статията си „Ако не със съгласие – със Сила“ за практиките на фондовете на ТИМ да „инвестират“ поверените им пари на осигурени лица в акции и облигации на свързани с групировката фирми. Което директно прехвърля парите в техните лични джобове. Тревожната информация със скандално звучене обаче изобщо не е впечатлила съответните оторизирани държавни органи, които засега явно не смятат за нужно да се намесят. Вероятно няма и да го направят, поне при това управление. Излишно е да се питаме – защо ли? Още по-малко – къде отиват „отчисленията“ от подобни щедри парични жестове на атрактивни държавни мъже.
Photo: Виго
