Как унизих всички бюрократични институции конфискуващи пари

от

Петър Коритаров

07.09.2011

„Всеки знае”

Единственият начин по който „всеки” би могъл да „научи” нещо е, когато някой има интерес „всеки” да „знае” това нещо. Във всички случаи когато, „всеки знае” нещо, има някой, който се облагодетелства от това, поради което то не може да бъде истина, тъй като истината изглежда се знае от много малко хора, понеже истината може да се знае единствено интуитивно и / или от опит. Не си спомням нещо, което „всеки знае” да е било истина, а вие? Единственият начин „всеки да знае” нещо е чрез пропаганда да му е внушено, че „знае” – измама, която системата за оглупяване на обществото най-добре разпространява. Как е възможно всички жители на континента да знаят кога да променят часовниците си един час напред или назад, а много малко да знаят, че когато сме изнервени причината никога не е тази за която си мислим.

Дали някой е пропуснал да сложи това на първата страница на вестника? Следователно, ако всеки знае нещо, каквото и да е, можете да бъдете сигурни, че има някой, който печели от това. Също така, можете да бъдете сигурни, че това не е истина. Следователно тъй като всеки знае, „че трябва да плаща данъци”, „да има документ за правоуправление на МПС”, „да получи добро образование” и т.н. – нито едно от тези твърдения не е вярно.

„Всеки знае”, че трябва да се явите в съда, когато ви изпратят призовка

Никога не ходете в съда. Съдът е трета страна, събираща данъци в полза на една чуждестранна корпорация. Името ви никога не се изписва на призовката. Даже и това, което вие смятате, че е вашето име не сте вие; то само ви представлява. Вие не сте страна по делото. Вие не можете да бъдете обвинени, тъй като никоя фикция (обществена единица) не може да повдигне иск срещу човешко същество. Следователно, ако ви дадат призовка да се явите в съда, проверете дали името ви е изписано на нея. Със сигурност няма да е. Разбира се това изключва случая, когато ищецът е друго човешко същество, което ви призовава в съда понеже сте му нанесли вреда, нарушавайки единствения закон, което той трябва да докаже.

„Когато се явите в съда, вие поставяте съдбата си в ръцете на 12 души, които не са били достатъчно интелигентни за да избегнат задължението да бъдат съдебни заседатели.” – Норм Кросби

Тъй като съдилищата се разминават с убеждението ни, че Конституцията / Хартата на правата и свободите са закона, който те са длъжни да съблюдават и ни губят времето като ги цитират, те всъщност не искат да знаем, че законът не се спазва. Всъщност това е възможно най-добрата новина, защото разчитайки на тези документи като юридически аргументи, ние принуждаваме съдиите да отсъждат срещу нас. Тези документи се отнасят до суверенни единици, обаче ако отидете в съда, то е защото сте се отказали от суверенитета си, в противен случай не бихте отишли. Така че ако сте в съда, тези документи не се отнасят до вас. Върховното право на сушата е договорното право, а то се определя от Единния търговски кодекс (UCC).

Значението на решението по делото Ери срещу Томпкинс от 1938 г. е, че се забранява цитирането на случаи от преди 1938 г. Не може да се смесват стари и нови закони. Всички адвокати са членове на BAR и се контролират от Гилдията на адвокатите на Великобритания. Те създадоха, изработиха и въведоха новия закон за фалита и са се заклели да го спазват. Ние никога не ще узнаем истинската „същност и причина за обвинението”, защото тя е … получаване на облаги от фалита.

На нас ни се отказва правото да оспорваме решението на кредитора / банкера, защото ако можехме да се срещнем лице в лице с обвинителя, бихме могли да зададем въпроси относно задлъжнялостта си и да разбулим тайната им. Те ще трябва да ни представят договора като доказателство, че ние съзнателно, умишлено и доброволно сме се съгласили да изплатим корпоративния обществен дълг, което разбира се не сме направили. Властимащите са информирали правителството и адвокатите за законите (подзаконовите актове), на които се крепи системата. Ние заменихме истинския закон с подзаконови актове създадени от адвокати с една единствена цел – събиране на приходи и собственост.

„Вие най-добре помагате на една зловеща система, като се подчинявате на нейните заповеди и декрети. Една зловеща система не заслужава подобно подчинение. Като и се подчиняваме ние ставаме съучастници на злото. Добрият човек трябва да се противопоставя на системата на злото с цялата си душа.” – Махатма Ганди

Прочетете единствения закон и ще разберете, че той предполага условие, което е в полза на всеки един и на всички. Прочетете който и да е подзаконов акт и ще разберете, че той задължава човек към определено поведение, при което, без да това да е заявено, се подразбира, че ако поведението ни е различно, ни се налага глоба. Глобите не се споменават в нито един от подзаконовите актове, кодекс правило или разпоредба. По силата на коя наредба се въвеждат глобите? Те всичките ни казват какво трябва да правим. Причината поради която повечето хора не надават вой срещу тези подзаконови актове е, че те вярват, че получават привилегии, които компенсират наложените им глоби и въпреки това, тъкмо обратното е вярно.

Веднъж, преди много години, една съседка ми каза, че горещо подкрепя идеята всеки да има Социално осигурителен номер. „Ако могат да заловят поне един от бащите насилници, идеята е добра.” Ето в какво беше подведена да вярва. Ако попитате съпругите на тези бащи насилници, ще разберете, че подаянията, които управниците им дават и които се удържат от заплатите на тези бащи, се облагат с данък и че те са по-зле от преди, особено ако е трябвало да платят на адвокати да принудят татковците да се явят в съда за да се въведе ред. От всичко това няма никаква полза. Казвам го отново: в тази ситуация винаги печелят властите, а губещи са двамата родители. Ако можеше родителите да седнат и се споразумеят, заедно с децата си, тогава всички щяха да спечелят. Да направите държавата страна по проблема означава да изгубите всякакъв контрол.

Трябва да знаете, че има светлина в края на тунела и това не е светлината от идващия насреща влак – ето една окуражаваща история. В книгата си „Енергийна медицина”, Дона Идън ни разказва как е преподавала на клас, в който е имало и един съдия. Представете си съдия озарен от такова просветление, че да ходи на курс по „енергийна медицина”. След няколко месеца той и се обажда и и разказва едно от своите дела. Един мъж набива съпругата си и съседа, който прави опит да ги разтърве. Децата, както и всички други са ужасени, тъй като мъжът е бил верен на семейството си и добър съсед. Така се случило, че една вечер просто откачил. Съдията попита Дона: „Преди да осъдя този човек, чудя се дали това не е едно от нещата, за които учихме в часовете ви – енергиен меридиан, който ако се блокира предизвиква хаос?” От описанието на поведението на човека Дона реши, че случаят е такъв. Съдията осъди мъжа на дузина от уроците по „енергийна медицина” на Дона. Така че виждате, че си пробиваме път към светлината. Това ли е съдията пред когото бихме желали ние или нашите приятели да застанем? Разбира се!

Съдилища

Съд кенгуру

Самоназначил се трибунал или пародия на съд в който принципите на правосъдието и справедливостта се пренебрегват, изопачават или пародират.
Съд или трибунал характеризиращ се с поръчкови и нарушаващи правилата процедури, особено когато целта е да се направи невъзможен справедлив съдебен процес.
Имитация на съдебна процедура. Юридически речник на Бляк, 7-мо издание, стр. 359.

Съдилища на общото право (СОП) срещу Съдилища председателствани от съдия (СПС) (още известни като градски, окръжни, щатски, провинциални, апелативни, върховни и федерални съдилища).

Закон

СОП

един закон – Златното правило – свободни сте да вършите всичко, което пожелаете, стига да не посягате върху живота, свободата, собствеността или правата на друго човешко същество.
е истината.

СПС

Съд на справедливостта – изисква реално изпълнение наложено чрез договор. Може да бъде само граждански, въпреки това неизпълнението на нарежданията на съда може да доведе до обвинение в незачитане на съда, което е криминално деяние. Адмиралтейско / Морско право – гражданска юрисдикция основаваща се на принудителното изпълнение, при което нарушаването на договора се счита за престъпление. Тъй като Международният договор е в основата на кодексите и т.н., а „съдилищата“ не се подчиняват на тази юрисдикция, тя се нарича юрисдикция на подзаконовите актове. Съществуват 60 милиона подзаконови акта, кодекси, правила, наредби, постановления. От 1938 година насам, всички решения се базират на търговския закон, а наказанията са за криминални престъпления. (Ето защо можете да отидете в затвора, ако не сте си сложили обезопасителния колан.)
са многоцветни – истината не може да бъде видяна или чута.*

Цел

СОП – да се компенсира ощетената страна.

СПС – да се получи договор, за да се събират приходи за Короната за изплащане на лихвите по Фалита.

Признават

СОП – Обвинител и Обвиняем.

СПС – единствено „длъжници” и „кредитори”; „фикции” и „суверени” – Ищци и Ответници.

Юрисдикция

СОП – принадлежи на съдебните заседатели.

СПС – съдията няма никаква юрисдикция и той трябва да ни измами за да му я дадем.

Роля на съдията

СОП – Съдията е посредник.

СПС – Съдията одобрява предложения за съдебно преследване на човешки същества и подписва решения произнесени по бързата процедура.

Призовки

СОП – Обвиняемият е призован да се яви в съда чрез оплакване дадено под клетва пред свидетели и подписано от ощетената страна.

СПС – Човешките същества биват измамвани да се явят в залата като ответници чрез призовка, като по този начин предоставят юрисдикция на съда. Призовката трябва да бъде подписана единствено от „съдията”, което я прави решение произнесено по бързата процедура.

Пледиране

СОП – Обвиняемият може да пледира „невинен”.

СПС – Няма пледиране „невинен”, има само „виновен”, „не е виновен” или „не оспорва”.

Процедура

СОП – Пряма и е в полза на всички участници.

СПС – В обратен ред или огледално отражение; в полза е единствено на съда.

Ищец

СОП – Обвинител, срещу когото обвиняемият може да се изправи лице в лице.

СПС – Корпорация представлявана от адвокат обвинител, който се противопоставя на ответника.

Тежест на доказването

СОП – Обвинителят трябва да докаже вината на обвиняемия.

СПС – Обвиняемият трябва да докаже невинността си – въпреки това е невъзможно да се докаже обратното.

Обвиняем / Ответник

СОП – Сам представлява себе си или назначава адвокат да го представлява; („защитавам” – отбивам атака; староанглийското значение правилно предполага, че отиваме в съда за да бъдем атакувани).

СПС – Сламен човек, представляван от адвокат.

Дискутиране и даване на показания

СОП – Представя истината по същество – фактите.

СПС – Поставя ни в унизителното положение на „длъжници” – длъжниците не могат да спечелят; кредиторите не могат да загубят.

Присъда

СОП – Обвиняемият е или „виновен”, или „невинен”.

СПС – Адвокатите могат да предложат на ответника „сделка”, при което, ако ответникът наистина е невинен адвокатът получава само хонорар, следователно адвокатите работят и за двете страни по делото.

Престъпление

СОП – посегателство върху живота, свободата, собствеността или правата на човешко същество (гражданско съдопроизводство).

СПС – Всички престъпления са търговски – нарушаване на договор.

Адвокати

СОП – Не се нуждаят от тях; обвиняемият представлява себе си или наема адвокат да го представлява.

СПС

чрез измама принуждават човешките същества да вярват, че са „Обвиняеми”;
полагат клетва, че ще събират приходи за Короната;
представляват и двете страни в съда – корпоративния Сламен човек като обвиняем и Короната, следователно не могат да загубят;
осигурява загубата на клиентите си за да вземе дял от глобата (това не е така в гражданските искове);
съдията работи единствено в полза на съда, освен ако не се договори да работи за човешко същество, при което той става „адвокат”.

Съдебни заседатели

СОП – „Съдопроизводство със съдебни заседатели”; съдебните заседатели обсъждат фактите по делото, КАКТО И самия закон.

СПС – „Съдопроизводство със съдебни заседатели” означава, че съдебните заседатели правят това, което „съдията” им нареди – това включва пренебрегване на фактите по делото и / или въпросния закон.

Обвинения

СОП – Обвиняемият има право да се изправи пред обвинителя (ощетената страна).

СПС – Ответникът се обвинява от прокурор, който представлява ищеца.

„Разбирате ли?”

СОП – Съдията задава въпроса за да разбере дали обвиняемият е наясно с жалбата.

СПС – Съдията задава въпроса за да принуди ответника да се договори с него.

Съдебно решение

СОП – Заседателите произнасят присъдата; съдията осъжда с одобрението на заседателите; човешкото същество плаща глоба или лежи в затвора.

СПС – Сламеният човек / Ответникът който не е човешко същество е осъден. За съжаление, човек си мисли, че той е Ответникът. Всеки човек, който е в затвора е там защото е казал или не е казал нещо преди или по време на административния трибунал, а не защото е извършил „нарушение”.

*В съда на справедливостта – единствения който имаме, тъй като вече не съществуват съдилища на „правото” – когато ви попитат: „Заклевате ли се да кажете истината, цялата истина и нищо друго освен истината и нека Бог да ви е на помощ?”, ние трябва да отговорим „Не”, не за да изразим неуважение към съда а понеже „истината” не може да бъде казана. Съдилищата на справедливостта не могат да видят или да чуят „истината”. Те са фиктивни съдилища и истината няма място в тях. Ако някой каже цялата истина, тайната ще бъде разкрита, при което той ще извърши неуважение и веднага ще бъде хвърлен в затвора. Ние трябва да казваме „нашата” истина, която е, че сме приели предложението и им го връщаме (за това по-късно) и въпреки това казването на истината ще ни вкара в затвора много бързо. Спомнете си, че Марта Стюарт сама се вкара в беда, не защото е търгувала с „вътрешна информация”, а защото излъга. Тъй като няма закон срещу лъжата, единственият начин по който те можеха да я обвинят беше тя да направи лъжата престъпление. Единственият начин по който тя можеше да направи лъжата престъпление беше като сключи договор и обещае да не лъже. Единственият начин по който тя можеше да се договори и обещае това беше да се „закълне, че ще казва истината” – клетвата и създаде договора, който тя по-късно наруши като излъга – поради което беше призната за виновна. Ако никога не беше обещавала / сключвала договор „да казва истината”, тя никога нямаше да бъде осъдена. Нейната присъда нямаше нищо общо с „търговия с вътрешна информация” или пък с „изричането на лъжа”, тя се дължеше единствено на сключения договор.

Един горски пазач залавя човек с животински кожи в багажника на колата му. Всеки път когато горският и съдията споменаваха кожите, човекът им отговаряше: „Какви кожи?” Те трябваше да го освободят, защото той никога не сключи договор с тях.

Договори

Не си го измислям. Съдилищата буквално ни измамват да сключим договор с тях за да прережем сами гърлата си след като нарушим условията на договора. ЕТО ЗАЩО ни питат дали се „заклеваме”. Ние имаме избор, не сме длъжни да казваме истината, освен ако не се закълнем, че ще я казваме – тоест да сключим договор с някого и да се съгласим да кажем истината. Единствената цел на този въпрос е да ни накара да сключим договор. Те НЯМАТ юрисдикция до момента в който се договорим. Ако не сключим договор с тях – няма закон, който да ни принуди да направим това – ние ще си останем свободни. Ние имаме правото да сключваме договор, както и правото да не сключваме договор. Те само могат да следват нашата воля. Те нямат своя собствена енергия да се договорират – те разчитат на нас да им я дадем. Всички закони са търговски; търговията се основава на договор; ако няма договор, няма казус.

Следната история с клечка за зъби илюстрира тази идея. Един човек успява да не сключи договор със съда до самия край, когато той казал: „Изглежда че нямам повече работа тук, следователно трябва да си ходя” и се запътил към вратата. Съдията извикал: „Извадете клечката за зъби от устата си!”, при което човекът извадил клечката. Веднага след това съдията изкрещял на пристава: „Арестувайте този човек!” Защо? Защото махайки клечката от устата си, човекът сключил договор със съда.

Всички закони са търговски; Всяка размяна между хората е договор; Търговията е договор; Договорите правят законите

„Запомнете, всяка дейност изискваща поставянето на вашия подпис или даването на клетва не е закон, а договор” – Рон Брансън (J.A.I.L – Инициатива за закон за съдебната отговорност)

В общото право следните осем елемента стоят в основата на създаването на договор: предложение, приемане, намерение, достатъчно и равностойно насрещно задължение, умствена и законосъобразна способност за договаряне, законност на целта на договора, действително съгласие (съзнателно, доброволно и преднамерено), точни срокове и условия.

Обикновено сключвате договор чрез измама. Чух историята за една жена, която е плащала с „недействителни чекове”. Преди да я осъдят съдията я попитал дали има нещо да каже. Това се нарича „последна дума” и е моментът в който „ответникът” може да каже своята истина. За съжаление повечето ответници не се възползват от тази възможност за да поправят грешките си. Тя обаче казала на съдията: „С цялото си уважение към Вас, не приемам Вашата присъда.” Тогава съдията казал: „Осъждам Ви на 25 години затвор.” Тя отново му казала: „Не приемам присъдата Ви.” Той повикал при себе си двамата адвокати, които били видимо раздразнени. След това попитал жената: „Госпожо … не смятате ли, че съдът ще бъде снизходителен, ако Ви осъди само на 10 години затвор?” Тя отново му отговорила, че не приема присъдата. Адвокатите останали слисани, когато чули последните думи на съдията: „Прекратявам делото и всички обвинения отпадат.” Той не можеше да направи нищо без нейното съгласие. Такава е силата на договора.

Впрочем не е възможно да напишете „недействителен чек”, не съществува такова нещо. Ако чекът има дата, име на приносителя, доларова сума и подпис, той е законосъобразен търговски инструмент, тъй като тези четири условия трябва да са налице за да се създадат средствата. Ако корпоративната единица за която напишете „кредитирайте / платете по нареждане на” го задържи, тогава чекът наистина се използва като такъв. Не позволявайте на някой да ви каже, че сте написали недействителен чек. Разбира се в сметката може и да няма средства създадени чрез дълг покриващи сумата, но това не значи че вашата лична част не е била използвана. Всъщност можете да бъдете сигурни че е така, ако не ви върнат чека, а ако ви го върнат имайте предвид, че дълг за който добронамерено е предложено законно разплащателно средство, което не се приеме, се смята за погасен дълг. Тук няма търговско престъпление, освен от страна на този който се опитва да ви обвини, че сте написали „недействителен чек”. Запомнете Обещанието за плащане е Обещание за плащане, е Обещание за плащане …. За това ще говорим по-късно, когато ви разкажа за последните си приключения с RBC (Royal Bank of Canada) и CRA (която продължава да си променя имената, така че това което трябва да запомните е, че CRA e канадската версия на IRS).

Предложение за договор става обвързващо след 72 часа (3 дни); след седем (7) дни следва неизпълнение на задължението, а след десет (10) дни следва съдебно решение по бързата процедура. Така че задвижвайте предложенията отправени към вас незабавно.

99% от съдебните дела са в резултат на преследване на „лице” (Сламен човек) обвинено в сключване и нарушаване на търговски договор, или на лице което по презумпция е сключило и нарушило търговски договор. Ако договорът не отговаря на четирите законови изисквания, той е невалиден. За да живеем свободно, ние трябва да сме бдителни спрямо тези договори и да избягваме презумпцията за тяхното съществуване. Основните презумпции са:

че сте жител;
че сте зависим от подаянията на правителството;
че не сте отговорен за поведението си; и
че се нуждаете от защита – адвокат, финансов съветник, доктор, декретни пари и т.н.

(Пазете ме от тези, които ме пазят.)

Всички тези презумпции са лъжливи, а съществуването им е увековечено от вярата, че цялата земята и хората на нея са гаранти по дълг, който е в основата на една измамна парична система. Всички те се базират на презумпцията, че по силата на търговския закон, чрез сертификатите си за „раждане”, „собственост” и т.н. сами се отказваме от правото си да поемем отговорността за нашите собствени дела, за нашите собствени тела, живот, свобода и собственост, която сме натрупали като сме продавали труда си или произвеждали от суровини. Това е възможно само ако не се противопоставим и уредим живота си по друг начин.

Властимащите имат дългогодишен опит (няколкостотин години) в даването на това което се смята за „пари” и „кредит” под формата на заеми, а след това принудително да искат връщането им, както и да предизвикват войни по целия свят за тези заеми.

Ако искате вярвайте

IRS / CRA не е правителствена агенция; тя е агенция за събиране на приходи. Всички азбучни организации (ЦРУ, ТО – транспортен отдел – и т.н.) са агенции на МВФ, който е агенция на ООН.
Социално осигурителните номера (SSN / SIN) се издават от ООН чрез МВФ, а не от Администрацията за социално осигуряване или от CRA.
Няма съдилища председателствани от съдия както и „съдии” прилагащи „закона”.Има администратори-изпълнители, които налагат спазването на подзаконови актове и кодекси.
Вие не притежавате никаква собственост; робите не могат да притежават собственост. Прочетете нотариалния акт за собствеността, която мислите че е ваша. Там сте вписан като „Наемател”.
Войната за независимост беше измислица / измама / трик. Кралят на Англия е поддържал финансово и двете страни в Американската война за независимост.
Америка е британска колония. Великобритания е собственост на Ватикана.
Папата може да забрани който и да е закон в САШ / Канада. Папските закони са задължителни. Папата е дал нареждането да се извърши геноцид и поробването на милиони хора.
Ние сме роби и не притежаваме абсолютно нищо – нито дори и тези, които смятаме за наши деца.
Задължението на полицията е не да защитава вас; то е да защитава Корпорацията и да арестува нарушителите на кодексите.
Всичко в Канада / САЩ се продава: пътища, мостове (да, бруклинският мост се продава), училища, болници, водни пространства, затвори, летища и т.н.
Социалното осигуряване / застраховане не е застраховка, нито пък съществува фонд, който да го поддържа. Чековете за социално осигуряване / застраховане идват от МВФ, който е агенция на ООН.
Попълването на формуляр А 1040 / Т1 е нашият принос към лихвата по банкрута и се изплаща на Великобритания.
Ние сме врагове на държавата според „Закон за търговията с врага“ от 1933г.
Конституцията не може да бъде използвана да се защитаваме, тъй като никой от нас не е страна по нея.
Канада / Америка е британска колония. КАНАДА / САЩ са частни корпорации, а не територии.
ООН е финансирала операциите на правителствата на КАНАДА / САЩ в продължение на повече от 50 години; тя притежава всеки мъж, жена и дете както и цялата земя на Канада и САЩ под формата на Пълно поземлено владение.
Ние не дължим „обществен / национален дълг” – ние можем да погасим фиктивните обществени задължения.
Всички войни са измама / фарс / измислица. КАНАДА / САЩ и други частни корпорации са давали заеми на страните по целия свят по време на Депресията. САЩ финансираха построяването на инфраструктурата на Германия през 30-те години на миналия век. Всички загинали, защитавайки своите несъществуващи „страни”, са загинали напразно. Швейцария е неутрална, тъй като там се намира Банката за международни разплащания (BIS). Войните просто поддържат илюзията, че правителството ни е необходимо.