Loading...Къде се покриха мишоците – първите „честни, частни“ банкери?
Никога и по никакъв повод не съм бил фен на тъй наречената „общонародна“ държавна собственост и на запазването в този й вид. Но категорично споделям убеждението на всеки що годе разумен средно статистически данъкоплатец, че в България след 1989г. не се извърши законова приватизация, а държавната собственост беше целенасочено преразпределена между няколко, създадени от спец службите мафиотски групировки (като някогашната Г-13, включваща убития впоследствие Илия Павлов и подобни). Модификациите им във времето и техният монопол върху всички сфери на икономиката вече го изпитваме на гърба си.
Създадени паразитно – върху и със средствата на държавните предприятия, или с изнесени навън държавни капитали, тези групировки и сега определят монополно равнище на пазарните цени, управляват финансовите пазари, упражняват тотален натиск върху икономиката на страната. Това е по-опасно от монопола на държавата при тоталитарната – „Татова“ система, който не допускаше отклонения от държавното администриране. А състоянието на нашата държава в момента – олигархично-олигофренична, не е плод на преход към пазарната икономика, както за някои е удобно да обясняват, а строго премислена стратегия, заложена в цялата перестроечна нормативна уредба от 1989г. насам. В планираната от комунистическата номенклатура правна гимнастика за нова перестроечна трактовка на понятието „държавна собственост“, банковата система намери централно място, поради факта, че в заварените до 1989г. банки държавната собственост (паричните средства) бе внушително-съблазнителна по размери, лесно ликвидна и управляема. В старата комунистическа конституция в чл.16, банките бяха обявени за изключителна държавна собственост, но с направените в нея изменения през уж завеяната от „вятъра на промяната“ 1990 година, тези сакрални определения ОТПАДНАХА. Подготвяйки банковата система за „перачница на мръсни пари” перестроечната върхушка лансира юридически идеята банките да останат автономни и независими от изпълнителната власт. Те трябваше да се отчитат пред върховния орган – Народното събрание (НС), без да е ясно какво точно ще отчитат и в каква форма, като всъщност единственото правомощие на парламента бе да утвърждава бюджета на БНБ. А по цял свят Националните банки и Министерствата на финансите се контролират и проверяват от конституираната за целта Сметна палата. Такава обаче у нас съвсем целенасочено не се създаде веднага след 1989 г. поради отказ на самото демократично избрано НС да приеме съответен Закон за сметната палата. За сведение, преди повече от 100 години, онези новоосвободени от робство българи са знаели, че една от най – важните институции в новосъздаденото Трето Българско Царство е Сметната палата. И не случайно изографисаният символ върху сградата на Сметната палата във Велико Търново е заимстван и става герб на възкръсналото като по чудо Българско Царство. В 20-ти век Закон за правомощията и дейността на Сметната палата бе приет едва в края на 1995г., което на практика означава, че държавният бюджет и банковата система в страната, благодарение на перестройчиците от всички цветове, са действали без контрол повече от 5 години. А това съвсем не е случайно и не се дължи единствено на страхотната неграмотност на новоизлюпените български политици. Като се проследят промените в нормативната база, регулираща дейността на банковата система, става ясно защо не са приети своевременно Закона за държавната собственост и Закона за Сметната палата. Така например в чл.21 на приетия с ПМС № 19 от май 1989 г. Правилник за банките е записано, че те като акционерни дружества се образуват от две и повече фирми – юридически лица, банки или други организации, които до 10 ноември 1989-а бяха 100% държавна собственост. На следващата пролет – през 1990г., бе направено изменение в Правилника за банките като бе премахната само една дума – „юридически”, и така се даде зелена светлина за навлизане на частен бизнес в държавните до този момент търговски банки. На база на тези нормативни промени за броени дни някои търговски банки като Кремиковската и Петричката се превърнаха, без да е приет от НС специален за целта закон, в частни банки, закупени от лица, които със заеми от същите банки поеха управлението и собствеността. Тук следва да се отбележи един много интересен документ – ПРОТОКОЛ № 19 от 28.09.1989г. на ЦУ на БНБ, с който е взето решение от ръководството на БНБ да бъдат преобразувани държавните търговски банки в акционерни дружества по определен списък. Между посочените в списъка банки са доведените в последствие до фалит или криминално приватизирани ТБ-Ямбол, ТБ-Мадан, ТБ-Кремиковци и ТБ–Петрич. По този начин, абсолютно незаконосъобразно акциите в тези търговски банки на Националната банка – БНБ с мълчаливото съгласие на нейния Управителен съвет, са продадени на частни структури. Излишно е да се коментират както техните „заслуги“, така и тези на мениджмънта на централната банка за последвалия през 1996 г. фатален колапс на българската банкова система. Оттогава до днес собствеността в нея преживя много промени. И сега надеждата на българските потребители е, че новите – в преобладаващата си част чуждестранни, притежатели на действащите на наша територия търговски банки наистина ще докажат тяхната стабилност и ще успеят да ги преведат през бушуващата световна финансова криза.
