Loading...
След години на предупреждения от практически всички технически и икономически грамотни експерти, които познавам и/или чета, Европа попадна в центъра на енергийна катастрофа. Дори и най-обезумелите бюрократи осъзнаха, че прекрасните им утопии няма как да се случат и май по-скоро ще доведат до пълен срив на енергийната система на съюза.
Това решение е смешен опит да замажат положението и да излязат чисти от тинята. Статусът на „преходни технологии“, техническите условия, сроковете – всичко е измислено по типичния за политиците и бюрократите подход:
„- Признаваме, че не можем без това (задоволяваме разумните), но ще направим всичко възможно, за да е невъзможно (задоволяваме утопистите)!“
В края на краищата обаче най-голямо значение има политическото послание към институционалните и частните инвеститори – защото това е функцията на Таксономията за устойчиви инвестиции. Моята интерпретация е следната:
„- Моля ви, действайте възможно най-бързо – инвестирайте в газ и ядрена енергия – че май се насрахме!“
Това обаче е само първата стъпка. Защото голямата лавина още не е дошла. Тя се надига доста по-бавно и полека от цената на газа и тока, защото не е регионална, а глобална по същността си.
Да, за цената на нефта иде реч. Когато тя удари, Европа ще ревне на умряло. И тогава изведнъж и нефтът ще стане „устойчив“.
А дали някой си задава простия въпрос:
Защо никой от най-големите нетни вносители на газ (освен Европа) не разчита на газа като значим източник за производство на ток?
Защо навсякъде в такива големи икономики – Китай, Япония, Южна Корея, Индия, Индонезия – въглищата си остават в сърцето на електроенергийната система?
Сами се сещайте кой още неизбежно ще стане „устойчив“!
