Loading...
С ескалирането на дебатите около бюджета искам да обърна внимание на няколко неща, преди съвсем да е излязъл от релси:
-фокусирането върху дефицит и дълг е лесно от политическа гледна точка, но е безсмислено, защото това са резултативни величини;
-дефицитът зависи от предвидените приходни и разходни политики и той не може да е голям или малък, но може да е обоснован или не;
-така например дефицитите през 2009, 2015, 2020 г. си имат обяснение, докато тези през 2021 и 2022 г. са по-скоро „изненада“;
-публичният дълг зависи от размера на дефицита, спестявания/резерви, с които може да се финансира, и достъпа до външно финансиране;
-с други думи, ако има кой да финансира дефицитите, явно те не са проблем; същевременно, никой не финансира размера, а политиките, които му гарантират, че ще си върне парите;
-размерът на публичните задължения – 23% от БВП за България към края на февруари – също не ни казва много. Румъния фалира с публичен дълг от 16%, Латвия фалира с 19%, докато в същия период Холандия не фалира с 57% и Белгия не фалира със 101%.
И накрая една картинка за настроение
