Loading...
Германският вестник „Бадише Цайтунг“ посвещава репортаж на един от най-бедните региони в Европа – Северозападна България.
„Как, работни места ли?“. Венцислав Евгениев е кмет от 22 години и наистина знае всичко за своето населено място. На резонния въпрос за броя на безработните обаче, сбръчканият мъж отговаря с притеснение. „Някои пътуват до Видин и работят в железниците там“, сеща се кметът най-накрая, както и за това, че тук някъде трябва да се изгради една от станциите на бъдещият газопровод „Южен поток“. Но какво означава тук работно място? „Който има къща и градина“, казва той, „значи не е безработен“. Могат да се отглеждат зеленчуци, а който не иска значи е мързелив.
Медковец не може да се опише с някакви икономически цифри. Мястото, където живеят 1 900 души, се намира в центъра на един от най-бедните региони на България – Северозападният. „Западът е посоката, в която слънцето залязва“, казва кметът Евгениев, използвайки българското разбиране за посоките като опит да обясни откъде идва благополучието, както и бедността, която господства над този регион. Възвишенията тук са меки, а земята хубава. Между тях обаче се простират десетки необработваеми земеделски площи. На полето не се вижда нито един човек. Беднотията в Медковец не може да бъде по-добре организирана. И всичко си продължава все така. Културният дом си остава все същият, дори без нито един автомат за кафе, както в други села тук. Дори състав за народни танци няма. Центърът на селото принадлежи на ромите. Възрастните мъже и жени седят на картони върху стъпалата на сгради от времето на социализма. Тук човек може да задреме докато си разговаря с някого. Всеки който намине, е добре дошъл. Най-възрастните и бедни хора, които вече не могат да отглеждат зеленчуци, са записват на социален патронаж, дори могат да им изпратят някой, който да почиства и да се грижи за градините им. Мъжете и жените, работещи към социални дейности, получават по 40 лв. месечно (около 20 евро). 78-годишният Димитър Костов е посещаван два пъти на ден от социален асистент. Таванът на иначе хубавата му къща се е извил опасно надолу. Той разказва, че двете му внучки живеят в Залцбург, където се грижат за възрастни хора. Социалната служба в Медковец по думите на кмета обслужва 260 човека. Това е всеки седми жител на селото. Парите идват от Европейския съюз.
Медковец е на 30 километра от основния провинциален град. Улиците са празни, липсват магазини. Властите не правят почти нищо за селото. Няма работа. На площада се виждат само шадраваните, изобразени върху стара пощенска картичка от 1975 година. В оградени с бетон правоъгълни градинки цъфтят градински теменужки. Пред празните кафета и магазини пенсионери седят върху картони.
Дина, Тотка и Марина се срещат всеки ден в кафето на гарата. Човек може да остане в малкото заведение на чаша чай до обяд, когато съдържателката идва и грижливо затваря решетката на бара. 74-годишната Динка получава пенсия от 90 евро, плюс добавка от 6,50 заради починалия й съпруг. Единственият й син е без работа от четири години; те удържат спокойно преднината пред подрастващите. Тотка Георгиева разказва за времената, когато все още е имало закони, които са важали за всички и всеки е имал работа. Златното време беше през 1991 година и то никога няма да се върне. „Бившият дългогодишен партиен и държавен ръководител Тодор Живков е поискал преди смъртта си, когато почине да бъде погребан на дълбоко“, разказва тя. „Иначе биха разкопали гроба му отново.“
„По-рано младите бягаха“, казва кметът Евгениев. Но сега когато в селото вече няма млади хора, този проблем вече не съществува. Деца в Медковец раждат само циганите, които съставляват 20% от населението. „Без кмета всички сме обречени на глад“, казва 63-годишният Димитър Макавеев, бивш локомотивен машинист и известен ром от селото. Единственият път за ромите тук е образованието. Ветеринарен лекар и инженер химик са излезли от местната ромска общност. Те живеят в София или в чужбина. Синът на Макавеев е полицай. „Кариера може да се направи само в училищното хранене“, казва възрастният машинист.
В неделя българите ще избират. Евгениев е социалист. Задъхвайки се тежко, казва пренебрежително: „Сега ние сме област на преселници.“ Заради мародерските цени на тока след приватизацията на енергийните дружества, възрастните хора от София, Монтана и Видин се връщат обратно на село. Те не могат вече да плащат тока в града. Сега хората се страхуват от чуждите енергийни концерни. Те се отнасят с подозрение към тях, въпреки че правителството контролира цените на тока.
превод: Мартин Иванов
