Loading...
Понеже имам лукса да гледам отстрани на драмите с градския транспорт, мога да изрека (или напиша) това, което всички с акъла си в управлението на София мислят, че трябва да се случи, но се притесняват от обществената реакция или за схемите си:
1. Изчистване на всички ненужни разходи. Столичният транспорт се управлява от анонимни бордове на директори, назначени от мнозинство, водено от ГЕРБ в общинския съвет, над които кмета няма контрол. И аз да бях, не бих искал да подписвам краден чек под формата на субсидии от бюджета на тези хора. Трябва да се прегледат договорите за купуване на горива, на електроенергия, застраховките (в транспорта този разход е огромен, а знаем какви са комисионите там, десетки проценти), за облекло, за масла и резервни части, за какво ли не. Оптимизацията обаче може да се извърши от ръководства, на които общинския съвет има доверие, с отчети на всеки месец какво е свършено, какво предстои. Все пак СОС е принципал. Да се види и какви работни места в администрацията са излишни. 100 процента има сума ти синекурни позиции на роднини и близки.
2. Възможности за допълнителни приходи. От реклама в градския транспорт, от солари на депата, от глоби на гратисчии.
3. Непопулярното, но задължително. Завишаване на таксите за паркиране и разширяване на зоните. Това заедно с рязко намаляване на абонаменти. Не го казвам аз, че 2 лева за синя зона и 1 лев за зелена е евтино. Пазара го казва. Ако има дефицит на една услуга (паркоместа), значи цената е ниска. Неслучайно Терзиев говори за червена зона с 5 лева на час. По-скъпото паркиране означава повече пари за градски транспорт (повечето постъпления в ЦГМ отиват за него), означава и повече клиенти за самия градски транспорт. То не е самоцел. София е задръстена от автомобили. Всички го знаем. Ама било лесно да разсъждаваш така, щото имаш пари, а бедните какво ще правят? Ще припомня сентенцията, че уредена държава не е тази, в която бедните хора карат коли, а тази, в която богатите ползват обществен транспорт. Много логика има в нея.
С и без стачка, това трябва да се направи. Колкото по-скоро, толкова по-бързо ще си гледаме живота, ще се събираме в паркове, заведения и ресторанти и ще гледаме по-усмихнато. Нямаме нужда от толкова агресия, злоба, противопоставяне. А от аргументи, дискусия, в която се вслушваме и решения. Отстрани изглежда лесно, а знам, че вътре не е. Защото партийната изгода винаги е първа. И целта е да радикализираш своите, за да ги държиш близо. Това обаче не е път към успеха на София и България.
