Loading...
Тези дни излезе годишният доклад на Международната агенция по енергетика World Energy Investment 2025. Медийните заглавия и коментари изобилстват от новини за нови рекорди в инвестициите – общо 3.3 трилиона долара за текущата година, от които 2.2. трилиона за „енергиен преход“, което ще бъде пореден исторически рекорд.
Детайлите обаче имат значение. Тук искам да обърна внимание само на въглищата, в които светът уж отдавна трябваше да е спрял да инвестира.
Първата графика показва поредния ръст на инвестициите във въглищни ТЕЦ (ляво). Ясно видимо е, че почти всичко се случва в Китай, Индия и Югоизточна Азия, които заедно отчитат нов исторически рекорд. За сметка на това инвестициите в газови ТЕЦ в същия регион стагнират, въпреки че глобално остават на високо ниво.
Втората графика показва новите исторически рекорди на инвестициите в добив на въглища – пореден скок от 4% на глобално ниво – водени отново от Китай и Индия.
За мен възниква напълно логичният въпрос:
Защо след толкова години на трилиони долари инвестиции в „енергиен преход“, въглищата продължават да бъдат в основата на развитието на най-бързо развиващите се страни в света, които заедно вече дават над 80% от материалното производството в глобален план?
