Loading...
Трансферът на руски корупционни практики към България е необходим „като слънцето и въздуха“ за продажните политици и олигархията
Решението на ръководството на проектната компания „Южен поток България“ да вдигне 25 пъти капитала си до 397, 6 млн. лв. през главата на служебния министър Васил Щонов не е само скандално, но и опасно, защото то доказва на поне три заплахи за националната сигурност с общ корен – Русия.
На първо място е заложеното безсилие на правителството да наложи нови, демократични правила на играта. На второ – усещането за безнаказаност от страна на висши административни ръководители, свързани с различни руско-български проекти. На трето – всяка по-голяма сделка с руски компании, особено в областта на енергетиката, трансферира у нас руските корупционни практики, които са в пълно противоречие с европейските, а вече и с българските закони.
След като наскоро беше доказано, че част от предложените промени в българския закон за енергетиката са подготвени в Москва, с цел бързо „отпушване“ на проекта „Южен поток“, сега сме свидетели на следващите стъпки на руската пета колона в управлението на държавата.
Тарикатлъци за пред Брюксел
Въпреки избухването на скандала около законовите промени, с които България де юре и де факто отдаде част от територията си на руснаците, на 31 юли бившият регионален министър Десислава Терзиева е подписала документи, с които дава разрешение за начало на строителството на обекти от Южен поток, преди да бъдат изчистени противоречията с европейските закони. Целта е проектът по-бързо да стане необратим. Това се е случило тихомълком, въпреки уверенията на експремиера Пламен Орешарски, че лично се е разпоредил и всякакви дейности по руския проект са прекратени до изясняване на ситуацията. Наричам проекта „руски“, защото ЕС и досега не го е приел за свой. Конфузът за Орешарски и във вътрешен, и в международен план е колосален – премиерът хал-хабер си няма какви ги вършат министрите му. Дали в действителност не е знаел е по-сложен въпрос.
Служебният министър Васил Щонов изглежда повтаря действията на Орешарски. Той уверява и българската общественост, и Еврокомисията, че по Южен поток няма да се предприема каквото и да било, преди той да бъде вкаран в рамките на европейските закони. Става точно обратното – въпреки забраната на министъра, бордът на „Южен поток България“ вдига 25 пъти капитала на дружеството. Такова решение може да се вземе само с консенсус между членовете на ръководството и с подписите и на двамата изпълнителни директори – Игор Елкин /Русия/ и Владимир Инков /България/, които представляват компанията заедно. След острите реакции в София и в Брюксел, изглежда дейностите по проекта сега наистина са замразени. Докога – естествено не е ясно.
Експерти сочат парадокс, но и изход
Парадоксът е, че формално министър Щонов е с вързани ръце, защото той няма пряка власт върху смесената компания, която е в правото си не само да решава за капитала си, но и да избира основните изпълнители и подизпълнителите на проекта. Неформално, министърът е длъжен да съблюдава спазването на законите и когато компанията ги нарушава, да реагира своевременно и адекватно.
Според енергийния експерт и бивш посланик в Москва Илиян Василев, както и според експертите на Реформаторския блок, единственият реален начин да се сложи край на безобразията и далаверите е да се приложи член 107 от българската конституция, който гласи: „Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилни актове на министрите.“ Кратко и ясно. С решение на Министерския съвет може да бъде отменена и кривата заповед на министър Терзиева от 31 юли, и да бъдат прекратени всички дейности по проекта, и да бъде законово подсилена днешната позиция на министър Щонов. В противен случай задкулисните игри ще продължат с пълна сила, а декларираните намерения за спазване на европейските закони и правила оправдано ще бъдат тълкувани като пореден нашенски тарикатлък за пред Брюксел.
Корупцията удря сигурността
Руските практики за прикриване на истината около големите инвестиционни проекти нямат нищо общо с европейските. Те позволяват своеволна ескалация на цените, заобикаляне на задължителното изискване за конкурсно начало при избора на изпълнители и подизпълнители, поемане на тайни допълнителни ангажименти, прикриване на данъчни задължения и директно ощетяване на държавата и данъкоплатците.
В крайна сметка желанието на депутати от БСП, чиито имена са известни, Българският енергиен холдинг да поиска кредит от 620 милиона евро от „Газпром“, за покриване на българския дял от проекта, е чиста проба национално предателство, при сегашното състояние на бюджета и перспективата за 22 годишна дългова зависимост на държавата ни от руския енергиен гигант и от самата Русия . Когато дължиш пари си длъжен да слушкаш и да изпълняваш, а какво ще поискат да ни диктуват руснаците е пределно известно – промяна на геополитическия избор на страната и привличането й към евразийските въжделения на самодържеца Путин .
И не на последно място – вярва ли някой, че прокарването на руските интереси в България и в Европа от страна на български политици е безкористно и безплатно? Поне аз не вярвам. Последното обяснява яростната им подкрепа за всички руски проекти, независимо дали са ни необходими или не. Защото руснаците нямат традицията да прощават на длъжниците си и това най-добре го знаят тукашните им хрантутници.
