Loading...
Нова опасност, свързана с главоломното увеличение на потреблението на свинско месо в Китай заплашва света, пише електронното издание на Gazeta.ru. Любовта на китайците към този вид месо може да доведе до промени не само в икономиката на една от най-големите страни в света, но и да промени екологичното равновесие.
За изхранването на отглежданите в Поднебесната империя свине скоро може да отиват над 50% от фуражите в света, а увеличаването на площите за отглеждане на зърно за храна на животните може да доведе до застрашаване на такива места като джунглите в Амазонка. Историята на свинепроизводството в Китай може да се разглежда като своеобразна метафора, свързана със стремителния икономически растеж на страната. След либерализацията на селското стопанство в края на 70-те години на миналия век, потреблението на свинско месо в Китай се е увеличило почти 7 пъти. Към момента китайците консумират почти 500 млн. свине годишно, което е половината от световния обем на потребление.
И това не е само явление, а символ на китайската култура. В големи периоди от историята на страната свинското месо се е приемало като деликатес, който е бил слаган на масата само по празници. В продължение на векове жертвоприношението на свине и поднасянето на месо за храна е било неизменна част от редица празници и церемонии. Според харвардския антрополог Джеймс Уотсън дори и да изпитвало затруднения някое китайско семейство, то посягало към продажбата на отглежданите свине само в краен случай. Това отчасти е свързано и с факта, че в епохата на комунизма тези животни са били считани за естествени системи за рециклиране на домашните отпадъци, хранейки се с неща, които други животни не приемали. Дори великият Мао похвалил тези „фабрики на четири крака“. От друга страна свинското месо е неизменна част от китайската кухня, и в ястията се използват практически всички органи на животното. Готвачът и автор на книги Фуксиа Даллол, уточнява, че зурлите се поставяли цели на масата като един вид лакомство за чревоугодници, а от свинския мозък се правел гъст крем. Още до 1949 година китайците са получавали 3% от необходимите им хранителни вещества благодарение на свинското месо. След началото на революцията свинското станало толкова оскъдно, че липсата му довела до масов глад и измиране през 50-те години. „Големият скок“ от началото на 60-те години принудил селяните в страната да заменят през следващите десетилетия отглеждането на свинете с отглеждане на плодове и зеленчуци. Някои дори забравили миризмата на месо. И до началото на 90-те години на миналия век голяма част от китайците останали на „плодова диета“. Мнозина все още помнят тези десетилетия на бедност и глад. И никак не е чудно, че месната храна станала символ в процъфтяването на големите китайски градове. Възрастните, изпитали глад и лишения, се стремели да нахранят децата и внуците си с всичко, от което били лишени. И на първо място стояло естествено свинското месо. Днес средният китаец консумира годишно около 39 килограма свинско месо, което се равнява ма 1/3 от една свиня. Това е повече от потреблението на един американец, който обикновено предпочита говеждо месо, и пет пъти повече в сравнение с потреблението на един китаец през 1979 година. Естествено подобна тенденция на увеличение на консумацията влияе и върху отглеждането на свинете. До края на 80-те години в Китай въобще не е имало крупни свинеферми и 95% от свинете в страната са се отглеждали в малки стопанства, най-често с до 5 животни. Според Минди Шнайдер от Хагския институт за социални изследвания, делът на подобни стопанства в страната днес е не повече от 20%. Изменение настъпило и в отглежданите породи, като 95% от тях сега са не местни, а чужди, за съхраняването на автохтонните породи в страната се принудили да създадат специална генетична банка. Но китайските свине не станали единствената жертва на силното популяризиране на свинското, тъй като любовта на китайците към него имало и широки последици за икономиката и екологията в глобален мащаб. Увеличеното потребление на свинско месо развълнувало дори компартията. Населението дотолкова увеличило консумацията му, че всяко повишение в цената на месото се отразявало негативно върху цените на останалите храни. И комунистите се заели да направят свинското достъпно за по-широки кръгове от населението с цел да обезпечат икономическата стабилност на страната.
През 2007 година 45 млн. животни в Китай загинали от така наречената болест „синьо ухо“. Вследствие на това цените на свинското месо се увеличили, а годишният ценови индекс на страната, известен и като „индекс на прасето“, достигнал 10 годишен максимум. Това довело до масова паника сред населението и двойно увеличение на вноса на свинско месо. В отговор на това, комунистическата партия създала първия в света държавен резерв от свинско – част от него в замразено месо, част в живи животни. Принципът е ясен – ако цената на свинското е прекалено висока, то правителството се намесва на пазара, а ако е прекалено ниска – то изкупува част от произведените количества свинско месо, за да гарантира нивото на доходи на местните фермери. Освен това свинепроизводството в страната се подпомага с финансиране от специални фондове, данъчни преференции и отпускане на нисколихвени кредити. По данни на лондонския изследователски център Chatham House обемът на държавните субсидии за свиневъдите в Китай през 2012 година е възлизал на 22 млрд. долара, което прави по 47 долара на животно. Оказало се, че дори комунистическата партия не можела да контролира всички аспекти от развитието на този отрасъл в страната. Причина за това е нарасналото потребление, за задоволяването на което вече са необходими и средства от чужбина. Освен това отглеждането на свине в Китай води до промяна в екологичната обстановка в различни страни по света. Благодарение на силната държавна подкрепа голяма част от свинете наистина се отглеждат в Китай. За производството на килограм свинско месо отиват около 6 килограма фуражи. Водата и земята в страната обаче са недостатъчни за отглеждане на подобно количество животни. Голяма част от фуражите са внос. През 2012 година Пекин е внесъл над 50% от световната реколта от соя, а според прогнозите на американския департамент по земеделие през 2022 година Китай ще внася 32 млн. тона зърно, което ще представлява с ¼ повече от сегашния световен обмен на търговията със зърно. Това ще направи Китай уязвим по отношение на колебанията на цените на международните пазари. За намаляване на въздействието от международните цени правителството в Пекин реши да започне купуването на земя в чужди страни за отглеждане на фуражи и дори на свине, които впоследствие да бъдат продавани на по-ниски цени на вътрешния пазар. Пекин не обявява официално какъв е обемът на закупените земи, но според данни на Канадския институт за устойчиво развитие закупената земя в развиващите се страни възлиза на около 5 млн. хектара. Според данните на други експерти не е изключено площите да са още по-големи. След придобиването на американския концерн Smithfield Foods от китайската компания Shuanghui през 2013 година, в китайски ръце попаднаха обширни земи в американските щати Мисури и Тексас. И тъй като търсенето на свинско в страната продължава да се увеличава, не е изключено „китайската свинска империя“ да продължи своята експанзия. Въпреки че в момента в страната се наблюдава спад в потреблението на свинско месо. Тази тенденция е характерна особено за богатите, част от които притеснени за здравето си дори стават вегетарианци. Счита се обаче, че подобно поведение е вид ексцентризъм. В голяма част от развитите страни потреблението на свинско месо дълго време се запазва на стабилно, и дори бележи спад, но не така стоят нещата в Китай. И забравете за източния календар, защото всяка година там е година на свинята.
Превод: Мартин Иванов
По материали на Gazeta.ru
