Наслушахме се до втръсване седем години как гърците търсят чудодейна панацея за техните проблеми – фашизъм, комунизъм, нацизъм, социализъм с човешко лице, социализъм без лице, социализъм с дясна партия начело, маоизъм, чавизъм, нов заем от Москва, нов заем от Пекин, да не си върнат старите заеми, да вземат нови заеми, за да върнат старите заеми, но да не върнат новите, да вземат нови заеми и да не върнат старите заеми, да вземат нови заеми и да не върнат нито новите, нито старите заеми и т.н., т.н.
Имам чувството, че досега не сме чули единствено професор Гергелчев да разконспирира проект на колонизаторите Дънди Прешъс за 10 трилиона долара под Некропола. Ако вместо всички тези щуротии, гърците си бяха седнали на г*зовете да поработят малко като съвестни хора, отдавна да са си изплатили повечето заеми, да са си вдигнали доходите и да са си намалили безработицата. Съвестната и усърдна работа и образование нямат алтернатива като метод за излизане от криза. Гърците не разбраха, че Европа ги спаси, за да им даде време да си преодолеят мързела и да преструктурират дълговете си, а не за да ги домързи още повече и да направят още по-големи глупости. През 1996-1997 нямаше кой да спасява България, но седем години по-късно, без (особена) чужда помощ, вече бяхме сред най-бързо растящите икономики в Европа, сред световните първенци по чужди инвестиции на глава от населението и бяхме намалили държавния си дълг като процент от икономиката ТРИ ПЪТИ. Значи България може, а Гърция не може? Истината е, че прекалено много гърци чисто и просто ги мързи да работят и да учат.