Loading...
Само за два дни станахме свидетели на координирани атаки срещу българската енергетика – веднъж срещу Козлодуй и втори път срещу Булгаргаз. И в двата случая влезнаха през западни медии – веднъж през германския Тагесшпигел, а втория път през авторитетния Платс. Поне това е видно на моя екран.
Поредният залп срещу Козлодуй не е специално фокусиран върху централата, а е част от вътрешногермански дебат върху мястото и ролята на ядрената енергетиката. Предстои съдебен процес срещу германското правителството и решението му да спре ядрените реактори, а енергийните компании са предявили претенции за над 18 милиарда евро обезщетения.
Тагесшпигел има силна история в атаки срещу ядрената енергетика и по-специално срещу българите ядрени реактори. Търси се медийния ефект и отражението върху представите на съда за обществените нагласи.
Съдебният процес е нормална процедура – има засегнати бизнес интереси, при това не само на свръхбогати, но и на акционери и данъкоплатци. Цялата история с форсираното затваряне на германските ядрени блокове остава уязвимо място на канцлер Меркел от правна гледна точка. Чист случая на политическа намеса в бизнес отношения. Новото е, че този проблем попада в разгара на истинска хибридна война от страна на Кремъл срещу нея. Москва разчита в този процес на свързания с Русия и с ядрената енергетика германски бизнес – едните, пострадали от санкциите, другите от политическия декрет на германското правителство.
Ядрената енергетика преживява своите трудности не само на фона на засилените опасения от нова „Фукушима“ – опасност, която без да се изключва, не трябва да се преувеличава, но и на фона на технологичните пробиви, включително установките за студен ядрен синтез, които могат да я променят изцяло.
Тъй като у нас има тенденция да се свръхфокусираме върху себе си в тези процеси, нека да се опитаме да разчетем контекста на тази „новина“ и реалния мащаб и характер на „опасността“.
Първо, няма атака срещу Козлодуй – нещата са общи и в тях нашата ядрена централа е спомената сред други „опасни“ в Европа. Факт е, че АЕЦ „Козлодуй“ по никакъв начин не може да се сравни с „най-опасните“ реактори – има обективни параметри и класации. Но също така е факт, че когато трябва да се стресира Европа – темата ядрена безопасност е винаги добре дошла. Винаги има политически дивиденти за еко и леви движения в това да „заострят“ общественото внимание върху съжителството със заплахата от нова „Фукушима“ в Източна Европа. Истината е, че не толкова екопротестите, колкото пазарите лишиха ядрената индустрия от жизнени сили – сега на практика е невъзможно да се финансира чрез проектно финансиране строеж на ядрена централа. Което отреди ролята на инвеститор от последна инстанция на държавата – или с публични средства или с държавни гаранции или други еквивалентни стимули.
Тези стрес кампании, в които България попада , се вписват идеално в битката за сваляне на Меркел, но в същото време са идеален канал за провокиране на недоволство от стара Европа в страни като България. Те са „попътен вятър“ в кремълската пропаганда която се фокусира върху тесни или уязвими места в развитието на нашите страни.
Статиите от Еуроактив или Тагесшпигел ще се препечатат у нас, проруските среди ще ги усилят до степен на паника. Така ще провокират „всенародно възмущение“ срещу лошите европейци, които вече ни откраднаха националната гордост – първите четири блока. Накрая на манипулативната атака естествено трябва да дойде и носталгията по „вечната дружба“. В общи линии – не толкова сложна схема, но все още работи – макар и със затихващ ефект.
По интересно е атаката по линия на кредитните рейтинг на Булгаргаз и внушенията за възможни проблеми със заплащането на сметките за доставяния от Газпром природен газ на Булгаргаз.
Дано Булгаргаз не се забавят в отговора си.
И това е част от играта на стресиране на европейската и в частност българската общественост и най-вече партньори. Стресираният партньор е лесен за убеждаване и манипулиране.
Газпром не случайно групира в своите негативни прогнози България, Гърция, Сърбия и Македония – това са страни на активни текущи операции по реализация на новата стратегия на Газпром – запазване на пазарни дялове „на всяка цена“ и недопускане на конкуренцията на неконтролирани от Газпром проекти за инфраструктура, реверсивни връзки, за нови маршрути и доставчици. Не случайно, самите анализатори в Платс изказват съмнения относно логиката в свързаността между оценки на кредитни агенции и вероятността от неплащане по доставките на природен газ.
По класическата схема на хибридното въздействие „вежливите човечета“ в руската хибридна армия търсят да експлоатират зони на реална и най-вече виртуална уязвимост, като раздухват извън всякакви пропорции слабости или зависимости.
Както проличава от анализа на Платс никой не вярва да подобни първосигнални опити въздействие, но остава стреса и най-вече напомнянето, че тези страни и компании зависят от Газпром и са негова зона влияние – според новите канони в руската външна политика.
Струва си още веднъж да се замислим и за затворим зоните на уязвимост на нашата енергетика, включително чрез ускорена либерализация и диверсификация, както и чрез пълноценна и дълбока реформа.
Първите стъпки вече са направени. Следват най-важните.
