Loading...
В края на седмицата ще се проведе обществено обсъждане в Комисията за енергийно и водно регулиране за новата по-висока цена на водата за столичани. Първоначалното предложение на концесионера „Софийска вода“ е за увеличение с около 30%, но Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се е съгласила на дискусия за 18%. Защо ли някак си обсъждането не е за това, да остане непроменена досегашната цена или дори да бъде намалена, а темата е колко да бъде увеличението?
Откакто Столична община, преди 15 години взе решение да отдаде на концесия водоснабдяването се говори само и единствено за увеличение, напълно противоречиво с договорните условия за концесията. Първият концесионер – Юнайтед ютилитис спечели концесията с условието през първите три години да не повишава цената на водата (тогава тя бе 0.40 лв. за 1 куб. м.). Друго от условията бе тя да не бъде повишавана над 0.43 лв. до края на концесията. И не на последно място общите загуби да бъдат намалявани с по 6% на година. Естествено, нито едно от тези три основни условия не бе спазвано от концесионера. И удивителното е, че нищо не бе направено от Столична община, страна по концесионния договор – по времето на нито един от кметовете Стефан Софиянски, Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова.
За 15-те години концесиониране на водата, цената й е претърпяла 11 увеличения. Да – единайсет! При положение, че по договор трябваше да има само едно. За тези години, цената на водата нарасна от 0.40 лв. на 1.824 лв. (към момента). Това са 1.424 лв. на кубик или увеличение с 356% за периода или увеличение от 23% годишно спрямо базовата 2001 г.
Тъй като обичаме думичката „чуждестранни инвестиции“, ще се опитам да очертая какво означава това за България, като съвсем ясен пример за всички чужди инвестиции в сектори, използващи обществен или поне значим ресурс.
Схемата на така наречените инвеститори:
Първият „велик“ чужд инвеститор Юнайтед ютилитис идва с гръмките обещания за многомилионни инвестиции и постигането на велики успехи в елиминирането на загубите на вода в Столицата. Според отчетите на Софийска вода до 2006 г./включително/ са инвестирани 94.86 млн. лв. Дали това е така или не – можем само да гадаем. Резултатите са повече от трагични по отношение на намаляване на общите загуби на вода.
Така наречените инвестиции се основават на два заема – от дружеството-майка и ЕБВР /подчинен заем/. Естествено концесионерът не изпълнява основните условия по договора, а още от първата година започва с искания за увеличение на цената. Всеки път основанието за вдигане цената на вода е бъдещи планове за инвестиции. Целта естествено е източване на колкото се може повече финансов ресурс от обществена услуга. Независимо при управлението на кой кмет или коя политическа сила, ръководство на КЕВР услужливо е допускало съответните увеличения. За периода от 2001 до 2010 г., включително цената на водата скача от 0.40 лв. на 1.54 лв., а приходите от услугата се увеличават от 67 млн. лв. на 118 млн. лв., в края на този период.
Колко е спечелил така наречения инвеститор?
Само за периода 2005-2010г. Юнайтед ютилитис е платило лихви по двата кредита в размер на 69.76 млн. лв., тоест дори не са плащали пълните лихви, в резултат на което, в края на 2010 г. дължимите суми (лихви и главница) по тях скачат до 146 млн. лв. През 2010 г. този инвеститор продава бизнеса си на новия – Веолия за 150 млн. лв./толкова са разходите към момента дължими по двата кредита/. Или ако теглим, чертата де факто Юнайтед ютилитис се оттегля от България с чиста печалба от 124.9 млн. лв. печалба.Ако трябва да бъде внесена коректност, бих намалил сумата с 24 млн. лв., платена към ЕБВР. Тук дори не включвам разходите за лихви платени по двата кредита за първите 4 години (поради липса на информация) и без да обръщам внимание на всички онези начини за източване на дружеството, чрез раздути разходи към свързани фирми и лица за услуги, които са между 5-10 млн. лв. на година.
Такава печалба е повече от добра, но тя е изцяло за сметка на потребителите,. от увеличенията на цената на водата.
Същия подход на източване на Дружеството действа и при новия крупен инвеститор Веолия. До момента, като лихви по заемите са изнесени близо 46 млн. лв., като оставащата за изплащане дължима сума е малко над 121 млн. лв. В същото време натрупаната, но неразпределена печалба е над 126 млн. лв.
Ако се разгледа текущото състояние на бизнеса на вода, контролиран от дружеството, то той е на стойност около 130 млн. лв. приходи на година след последното увеличение в края на 2016 г.
В разходната част, без да навлизам в подробности имаме:
– Разходи за материали – около 9 млн. лв.(постоянни за последните 10 г.)
– Разходи за външни услуги – около 27 млн. лв. (постоянни за последните 10 г.)
– Финансови разходи – около 12 млн.(средна стойност за последните 10 г.)
– Разходи за заплати и осигуровки – близо 22 млн. лв (постоянно нарастваща през последните 10г. сума, осигуряваща 1600 лв. средна месечна заплата в рамките на дружеството)
Или в крайна сметка това са около 70 млн. лв. разходи за година. С колко от тези разходи е злоупотребявано, може само да се гадае. Не вярвам обаче някой да се съмнява, че няма такива.
Оставащите 60 млн. лв. очевидно са достатъчни, както за инвестиции, така и за амортизации, без последващо увеличение цената на услугата.
Ето, конкретен пример за кражба, за която едва ли някой се е замислял: Концесионерът доставя (фактурира) 81 млн. куб. метра вода. Отвежда 74 млн. куб. метра вода и пречиства 71 млн. куб. метра вода. Тоест за последните две услуги тя отчита общо 17 млн. куб. метра вода по-малко. Количествата представляват съответно 8.64% и 12.35% от общото фактурирано количество.
Сега можете спокойно да отворите фактурите си, предоставени от дружеството и да видите, дали плащате по-малко количество за последните две услуги? Е да, ама не – плащате си колкото е количеството на доставена ви вода.
Превърнато в пари според цените на последните две услуги, сумата е близо 5 млн. лв. на година! Харесва ли ви? На мен специално – не.
Защо тогава все пак е необходимо увеличението на цената на водата?
Статистиката показва, че потреблението на вода (фактурирана) в рамките на концесионната област е намаляло от 120 до 81 млн. куб. метра за последните 15 години. Тук заслугата за това е предимно на потребителите предприели мерки против разхищението на вода. Подаваните към Столицата водни количества е паднало от 260 на 160 млн. куб. метра вода.
Оказва се, че при намаляващо потребление и водоподаване и гореизложените цифри, на концесионерът не му липсва арогантност /четете наглост/ да си поиска ново увеличение на цената на водата.
Ефектът от предстоящото искано първото увеличение от около 18.61% (до цена 2.16 лв. за кубик вода), на което Комисията за енергийно и водно регулиране вече почти се е съгласила, а на 3 февруари това ще бъде обсъдено на формално „обществено обсъждане“, ще бъде на приблизително 25 млн. лв. От тук натам – всяка година.
А в така нареченият „инвестиционен план“, предложен от дружеството се предвижда цената да бъде увеличена до 2.69 лв. за кубик вода до 2021 г. Всеки сам може да пресметне приблизително постоянните потребявани количества от 81 млн. кубически метра фактурирана вода, какви допълнителни приходи и каква печалба ще донесат на дружеството, ако бъдат одобрени. Тези първи 18% ще доведат до най-голямото нетно увеличение на цената на водата в историята.
Простичко казано, предстои едно ограбване на потребителите, чрез жизненонеобходимата им нужда за вода, маскирано като инвестиционна програма. А златната кокошка, наречена концесиониране на водните природни ресурси става все по-златна.
