Най-големият проблем на страната, съответно топ приоритет не могат да бъдат нито образованието, нито здравеопазването нито който и да е друг сектор.
Защото ако увеличим рязко разходите за образование, а не променим средата за житейска и професионална реализация на вече образованите, само ще увеличим износа на човешки капитал. Това е като задачката за басейна – пълниш от една тръба, а изтича от много.
За сведение, разходите по образованието на един висшист – средно за различните специалности е над 20 000 евро – тук се включват семейните и публични разходи. И това не е „надута“ оценка.
Сметнете тази сума по 2 милиона българи, които са излезли от България – ето Ви 40 милиарда евро изтекъл капитал. А сега сметнете съвкупните ползи от Запада – инвестиции, грантове, субсидии и прочие – кой кого храни?
В допълнение на сметката за „добавената стойност“ – другите страни, в които българите емигрират получават освен безплатна квалификация и троен бонус – всяка година по толкова 40 милиарда евро допълнителен БВП за техните страни, 30 милиарда евро потребление /което е важна за икономиката/ и най-важния бонус – демографския прираст – децата – и бъдещите ползи.
Така е и в здравеопазването, каквито и пари да хвърлите в системата, те няма да доведат до промяна – до повече здраве и по-добри здравни услуги. Тръбата е пробита от корупция.
Корупцията е първопричина и за демографския проблем, за липсата на сигурност, т.е. тя е системно свързващ фактор.
Затова най-ключовия проблем е функционалния – битката с корупцията, с пленената държава който засяга всички сектори. Особено гранд корупцията защото тя заразява всичко.