Loading...
Бившият земеделски министър настоява за отваряне на мерките за биологично земеделие, агроекология и за хуманно отношение към животните
В дни на междувластие винаги сме свидетели на експерименти в най-чувствителните сектори на икономиката, а един от тях безспорно е земеделието, свързано със съдбите и оцеляването на десетки производители.
Затова се обърнахме към бившия, а и спряган за нов следващ министър на земеделието – Десислава Танева, с въпроси по актуални теми, вълнуващи земеделската общност у нас.
Освен отваряне на мерки 10 и 11, какво друго поискахте при срещата си с премиера Герджиков? Фермерите настояват и за мярката за групи и организации на производители.
– Да, така е, но там все още наредбата е в процес на подготовка и тя подлежи на обсъждане. Това, което остро поставихме като въпрос, е отварянето на мярка 14 за хуманното отглеждане на животните. Незнайно защо, или може би поради административен дискомфорт, тази наредба, чието обсъждане мина, се бави – още не е обнародвана. Ето защо тя не беше отворена в кампанията по директните плащания, която тече в момента. Ние поискахме спешно обнародване на наредбата и да се направи всичко възможно да има прием, тъй като тя е за много чувствителен сектор като животновъдството.
Фермерите продължават да се оплакват от забавяне на процеса на очертаване на площите. Може ли да се стигне до провал на кампанията, или да се удължи срока й?
– Не трябва да си помисляме дори за подобен провал. Проблем наистина съществува заради това, че модулът за генериране на правни основания не е качен, но според уверенията на аграрното ведомство от вчера, това ще стане до седмица. Ние апелираме за график за работа извънработно време на съответните общински служби, за да приключи кампанията навреме. Тази година, както знаете, няма да има възможност за удължаване на графика, такава, каквато имаше в предходните две години съгласно решение на ЕК. Това означава, че организацията трябва да е много стриктна, и фермерите също трябва да са наясно, че няма да има удължаване на сроковете.
Освен закона за храните, който се очертава като приоритет на новата законодателна власт, ще се върне ли на дневен ред и законът за браншовите организации?
– Да, той е предвиден в програмата, законът за ССА и приключване на реформата като цяло.
Какво се случва с Кодекса за земята? Излязоха информации за обществената поръчка за неговата целесъобразност.
– Категорично продължаваме да работим по него и той е цел номер едно в програмата ни, и неин фундамент. Относно обществената поръчка, вече обявих, че тя не е разплатена. Това е най-фундаменталният труд за земята, след реституирането й през 1990 година, и всяка спекулация по тази тема показва едно – непознаване на генезиса на проблемите с поземлените отношения в България и обхвата на регулаторните нормативни актове за тези отношения. Нещо повече, има обществена назряла необходимост, самата земеделска общественост, след проведено обсъждане настоява за приемането му, и различните регулации в момента са несинхронизирани, а регулаторният режим като цяло е далеч в по-голям ущърб на земеделските производители в сравнение с другите страни с изключение на Румъния. Всичко това е работа, която е трябвало да се направи през 2005 година.
Знае ли се какъв е процентът на несъответствие на тези регулаторни режими?
– Да, всичко се знае. Това е тежък труд, който няма как да се реализира за една година. Говорим не за написване на поредния неработещ закон, а за кодификация и осъвременяване на цялата система на поземлените отношения. Изкарването на подобна фундаментална тема от контекста, с цел политически реваншизъм, е безкрайно несериозно на фона на целия проблем.
