Loading...
Днес, 22-ри август, реших да избегна дългите опашки от турски гастарбайтери в Сърбия и пресякох половин Румъния, на път за Виена и Дюселдорф. Едно красиво интересно пътуване, което препоръчвам на всеки, на когото е омръзнало пътуването по традиционния път. Очаквах от българския Северозапад тъжни картини, но с радост видях, че циментово-сивият град Враца, в който служих войник, е придобил цвят и облик, че инфраструктурата до румънската граница си е направо добра. Още по-добри изненади следват на румънска територия: ако у нас пътищата са от прилични до много добри, то в Румъния те са от много добри до безупречни.
Природата и в двете страни е много красива. Нашите северни съседи бавно, но сигурно се европеизират, и това се вижда толкова повече, колкото повече се движиш на запад.
Глобите за скорост са солени, отнесох едни 150 лв, въпреки огромното ми старание да се държа прилично.
Взех решението тази сутрин, когато се събудих. От София до Тимишоара е 7 часа. От Тимишоара до Виена е вероятно около 5 и половина. Оттам до Дюселдорф си е цял ден каране.
Дори и само бегло сравнение със Сърбия, с разбитите им пътища и бедната провинция, или пък с разнебитената Македония, ни дават ясна представа за това, колко много изгоди има от това, да си в Европейския съюз, колко по-добре изглеждат нещата когато си част от него.П.
П.С. Снимките – първите две-три са от България, включително и от Дунав мост 2. Румъния са между Калафат и Тимишоара. Вижда се предимно Дунав, отсреща е сръбския бряг.
