Loading...
Та да ви обясня нещо. Как бяха създадени и защо фалираха социалистическите предприятия.
След войната България е победена страна. Като такава е окупирана от съветската армия. Изплащаме репарации на победителите. Основно на СССР. Модерните за времето си български предприятия са разкостени, а машините изнесени за СССР.
В страната започва национализация по съветски образец. После започва градеж велик. Предприятията, които се строят са с производство, насочено основно към СССР. 80% от износа е за съветския пазар. Цените са около и под себестойността. От СССР внасяме горива и суровини, по цени, доста над международните. Плащанията се извършват с измислената валута преводна рубла. И тъй като тогава имаме велика армия, внасяме танкове, самолети и всякаква военна техника. От СССР. Щеш не щеш, купуваш. И ако щете ми вярвайте, хич не купувахме евтино остарялата руска техника. После Русия наложи здрави мита на българските стоки и започна да ни продава горивата не за преводни рубли и левове, а за американски долари. А долари нямаше. И понеже стоките, които заради високите мита станаха непродаваеми на руския пазар трудно се продаваха за долари по света, поради качеството на самите стоки и качеството на кадрите, които продаваха стоките, предприятията удариха кепенци. Ще ви дам пример с ХИМКО. Нали се сещате, че ако правиш тор, а суровината ти е два пъти по скъпа от международната, няма как да продаваш тая тор, защото никой не му трябва българска тор, по-скъпа от например украинската. И хлопна кепенци. Както и останалите химзаводи. Остана само НЕФТОХИМ. Сетете се защо! Поради същата причина хлопнаха кепенци и останалите соцпредприятия.
Смятам, че на повечето е станало ясно. Ако не е, за овчарите, где не им е ясно, ще дам пример. Един имал мандра. Друг имал овце. Овчарят продавал на мандраджията кило мляко за 50 стотинки. Мандраджията правел сирене. От пет кила мляко, едно кило сирене. Клисаво сирене. Демек суровината е 2.50 лв. И го продавал на овчаря за 4 лева, защото овчарят ядял клисаво сирене, тъй като нямал пари за неклисаво сирене. За мандраджията оставали 1.50 лв. За ток, вода, заплати, осигуровки, амортизация на машините и да има някой лев да не умре от глад. А един ден овчарят сметнал, че продава млякото евтино. И вдигнал цената му на лев. Мани друго, ама и казал на мандраджията, че ако му купува сиренето, трябва да плаща мито по лев за всяко кило сирене, което мандраджията кара в къщата му. И сметката станала следната. 5Х1=5 лв. за млякото. Плюс 1 лев мито, станаха 6 лева. Само суровини и мито. А наоколо всички купували сирене. Това убаво, ама лошото било, че го купували по 5 лева килото. И не било клисаво. И мандрата хлопнала кепенци. Нема как да ти остава некой лев за ядене, ако купуваш нещо за 6 лева и го продаваш за 5. Това го има само при социализма. Затова и умря. От глад умря социализма. И от лакомия. Руска лакомия.
Айде чао!
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
