Loading...
Един от аргументите защо влизането в ЕС няма да доведе до необуздани харчове е защото лихвите по ДЦК (държавни ценни книжа) няма да паднат „много“, или поне не толкова, колкото са паднали едно време когато Гърция и други са влезли. Обаче се говори в абсолютен план. Много хора мислят неадекватно по този въпрос. Когато лихвите по ДЦК навсякъде по света са много ниски, и едно „малко“ мърдане в абсолютен план е „голямо“ в пропорционален.
Елементарна илюстрация:
Лихвата по 10-годишни ДЦК у нас в момента е 1.249%. В Германия е 0.54%. Нека допуснем, че след влизане в Еврозоната (рамките на 3 години някъде, ако веднага (или почти веднага влезем в ЕРМ-2) нашата лихва ще падне до 0.89% (точно междинната позиция между горните две величини). Това е спад от 0.359% в абсолютен план – изглежда като нищо. Но в пропорционален (в % спад спрямо предишното ниво), е 28.7%. Тоест, с толкова ще спаднат и държавните разходи по обслужване на лихвите по този тип дълг – с толкова този дълг става по-евтин.
Нека сравним това с опита на Гърция от влизането в еврозоната – през 1999 г. (началото на годината) лихвите по 10-годишни ДЦК са 6.1%. Три години по-късно (в началото на 2002), когато страната вече е в Еврозоната те стават 5.3%. Това е спад от 0.8% – двойно по-висок от горният 0.359% в абсолютен план, нали? НО ПРОПОРЦИОНАЛНО, е спад от едва 13.1% в сравнение с 28.7%.
По-късно пада и още, така е, но за периода 2002-2007 година (преди кризата), средното ниво на лихвите по гръцките 10-годишни ДЦК е 4.3%. Това е пропорционален спад от 28.9%. Почти идентичен като горния. Сега вие преценете дали няма опасност от много голямо поевтиняване на държавния дълг, което да стимулира безотговорен харч.
Математиката не винаги е толкова праволинейна колкото изглежда. 😉
