Loading...
Понятието бедност е по-скоро чувство, отколкото обективен измерител. Ако сложите американец с $500 000 долара годишна заплата и $3 милиона долара спестявания в Бел Еър, Лос Анжелис, много е вероятно той да ви каже не просто, че не се чувства богат и финансово сигурен, ами направо беден. 40% от американските милионери със средни инвестиционни активи за $3.5 млн изобщо не се чувстват богати.
Обаче, сложете същия човек в Столипиново и много бързо ще се почувства по-богат от Манса Муса (това е най-богатият човек в историята, а не наследника на Цар Киро, между другото). Дори при статистическото измерване на „бедност“ трябва да помним, че критериите не са единни и се определят субективно от хора (обикновено политици или профсъюзни дейци). Например, 99.6% от официално бедните хора в САЩ имат хладилник, 78.3% имат климатик, 65.1% имат повече от един телевизор, 38.2% имат компютър, 29.3% имат интернет, 29.3% имат Play Station или Xbox. Американското бедно семейство има 15% по-голям апартамент от средностатистическото семейство в Англия, Франция, Германия и Япония, 100% по-голям апартамент от средното семейство в Унгария, Гърция, Корея и Испания, 200% по-голям апартамент от същото в Турция, Чили, Полша и Мексико и 700% по-голям апартамент от средните индийци и китайци. Един от основателите на модерен Хонг Конг, Сир Джон Джеймс Каупъртуейт нарочно не е събирал статистика за града-чудо, защото по негово мнение чиновниците ползват статистиката, за да създават и след това „разрешават“ по вреден начин за хората измислени проблеми. Та така и със статистиките за бедността – много трябва да се внимава с тях, че обикновено върху тях се градят политики, водещи до повече бедност. Разбира се в България има хора, които обективно са много бедни. Такива са част от пенсионерите. Както и хора с ниско образование/квалификация. Бедните пенсионери трябва да разчитат на помощ от роднини. А тези с ниска квалификация да вземат да се квалифицират. Има десетки безплатни възможности за това.
