Loading...
Проф. Кръстьо Петков коментира предупредителния сигнал на 8-те интелектуалци до президента Първанов
Проф. Петков, защо връчихте писмото на президента? Какво искате да постигнете с този ход?
Писмото на групата експерти, подготвено под ръководството на проф. Димитър М.Иванов, има характер на тревожен, експресен и предупредителен сигнал до държавния глава – за опасностите и рисковете за България, които породи тригодишната финансово- икономическа криза:
> Тревожен сигнал, защото ние сме силно обезпокоени от рязкото влошаване на макроикономическата и микроикономическата ситуация от пролетта на 2009 г. досега;
> Експресен сигнал, защото бързината на реакцията е най-важното условие, за да се предотврати превръщането на кризата в дълготрайна рецесия и впоследствие – в трудно лечима депресия;
> Предупредителен сигнал, защото отговорността за надвисналата националната икономическа и социална катастрофа ще падне върху управляващите. Някой трябва да ги стресне, да ги предизвика да действат, като приложат инструментите на рисковия мениджмънт. Със заклинания и алабализми, надуване на розови балони /от типа: „добре сме“, „ние минаваме най-леко“ и др./ няма да предотвратим бедствието.
И все пак: защо се обръщате към президента, а не към правителството и премиера?
Диалогът на Национално експертно сдружение „ГЛАС“ с правителството и премиера Борисов прекъсна в края на август, миналата година. Тогава на среща между проф. Димитър Иванов и г-н Бойко Борисов нашият председател предложи да предоставим на неговия икономически и финансов екип всички разработки, с които разполага „ГЛАС“- като анализи, пакет от антикризисни /възпиращи/ мерки, възможности за периодични независими анализ на развитието на кризисните ситуации в различните сектори и оценка на рисковете… Премиерът обеща да организира среща с участието на министър Дянков, но този ангажимент увисна във въздуха.
Според мен не случайно! Сега разбирам, че правителството на ГЕРБ е решило да върви само напред, без да прибягва до външни, извънпартийни експертизи и консултации. А премиерът на свой ред прекъсна всякакви комуникации с хора като нас. Моят последен телефонен разговор с него беше през август, когато организирахме въпросната среща. После Бойковият телефон млъкна – за приятели и доброжелатели… Резултатите са налице – за икономическата и финансовата сфера периодът „ноември 2009-май 2010″ е низ от грешки, гафове и некомпетентни решения.
През същия период, стъпка по стъпка, президентът Първанов вървеше напред с дискусии върху алтернативна антикризисна стратегия. Участвали сме в няколко от тях. Виждаме, че има стремеж към отваряне и диалогичност от страна на държавния глава към национални независими експерти. Това, плюс факта, че президентът е отговорен за националната сигурност, ни накара този път да се обърнем към него.
Вие обаче отказахте да предоставите писмото за публикуване във „ФорумЪт“. Каква е причината?
Обяснението е просто. Както се казва в прессъобщението на президентството по повод на нашия предупредителен сигнал, президентът е разпоредил анализът да се проучи от няколко негови съветници, после ще има среща и обсъждане.Редно е да изчакаме да се случи този дебат, а не да го водим първо чрез медиите. След като връчих писмото, обещах на началника на канцеларията на президента ген. Колев, че ще изчакаме с публичното оповестяване на текста. Държа да спазим това обещание.
Какво излиза – писмото е засекретено? Не може ли да коментирате най-важните оценки и предложения в него?
Ние не сме конспиратори, а учени и експерти. След като президентството е пуснало прес-съобщение, фактът на връчване на предупредителното писмо за опасностите и рисковете от рязкото влошаване на финансово-икономическата ситуация в България, няма да се крие.
Що се отнася до съдържанието на самия документ, той е доста обемист – над 30 страници. Зад него стоят стотици страници анализи, публикувани статии, интервюта и изказвания на публични форуми. Боравим с автентичен статистически материал и назоваваме фактите с истинските им имена.
Накратко, става въпрос за следното.
Нашата диагноза е, че България, особено от началото на 2010 г. навлезе в опасната спирала на верижно сриване на жизнено важни системи – бюджет и фиск, публичен сектор и услуги, домакински и фирмени финанси /последните са де факто в състояние на ликвидна криза/.Но най-сериозно /и в близките 1-2 години необратимо/, е пострадала микроикономиката – средният и дребният бизнес, самозаетите, фамилните фирми, регионалните предприятия. Доказателство за ерозията на микроикономиката са нарасналите в пъти фирмени фалити /обявени и необявени/, освободените 290 х. работници през последните месеци, както и масовото практикуване на изкуствена/кризисна заетост /работниците се водят на ведомост, но не получават заплати и осигуровки/.Не е вярно, че безработицата е овладяна. Временен спад има само на регистрираните безработни. Общо хората без работа, обезкуражените, младежите и хората в предпенсионна възраст без перспектива за заетост се увеличава с всеки изминал месец. Банковият сектор, обявен за остров на стабилността, също се клати….
Част от тези констатации се знаят…
Знаят се и дори се признават от част от приближените до правителството експерти – пазарни фундаменталисти. Но ние сигнализираме за тези опасности и рискове от месеци.
През ноември миналата година в Отворено писмо предупредих премиера, че Бюджет 2010 е нереалистичен и ще се провали в приходната част /днес това е факт и бюджетът е актуализиран след безпрецендентно 4 -месечно протакане/. Проф. Димитър Иванов през януари на президентския форум посочи, до какво ще доведе лекокавалерийския подход на г-н Дянков към управлението на бюджета, данъците, акцизите /и тази прогноза се потвърди/.Рачо Петров още преди 2 месеца сигнализира, че фискалният резерв е преполовен и вече е слязъл под санитарната граница. С него информирахме и президента, говорихме пред медии, но не се обърна сериозно внимание на тази волунтаристична политика на харчене на спестените с толкова лишения народни пари /което е и нарушение на закона за Валутния борд/.
От вчера вече знаем и оценката на Виенския институт за международни икономически изследвания, разпространена от радио Дойче Веле: „С погрешните си антикризисни мерки българското правителство задълбочи икономическата криза в страната“. Това твърдят австрийските експерти. И са прави, само че сега сме юли 2010 г., а симптомите на задълбочаващата се, трудно лечима криза се появиха още през есента на 2009 г., днес вече говорим за необратимост на процеса – поне в обозримо бъдеще.
Предупреждавате за опасности от кризата и рискове за България. Какви са те? Как да се преодолеят, според вашата експертна формация?
Ще спомена само няколко от тях, които изискват незабавно лечение чрез методите на кризисния мениджмънт.
Първият и сериозен риск е фирмената и личната /домакинската/ задлъжнялост. Тя е наследство от миналото правителство, но през последната година дълговият балон беше надут, и то безотговорно /без грижа към бизнеса и гражданите/ от новото правителство. Спука ли се балонът, първата вратичка към маршрута, по който тръгнаха Гърция, Португалия, Испания, Ирландия, е отворена;
Вторият риск е продължаващият спад на производството, частното потребление, търговията на дребно – изобщо, задълбочаването на рецесията. Тя се подхранва от замразяването на доходите, без да се мисли как това ще се отрази на търсенето. Продължи ли така още няколко месеца, смятайте, че рецесията ще се превърне в тежка депресия. България ще има своето изгубено десетилетие, за жалост;
Третият риск е свързан с Валутния борд. Ние оценяваме неговата роля като прокризисна през последните три години. Зная, че това ще предизвика шумна реакция от страна на пазарните фундаменталисти, но фактът е факт: България, с Валутен борд, затънала в тежка криза, без суверенна валута, няма изход за измъкване. Не казвам, че от утре трябва да се премахне Борда. Но отговор на въпроса, какво да правим, при условие че не може да прилагаме монетарни антикризисни мерки, чака българските стратези: експерти и политици! Ние сме готови за дебат по темата!
Другият риск за Борда беше сътворен от г.н Дянков, който убеди премиера да харчат от фискалния резерв и да свалят изкуствено и недопустимо неговите ресурси до опасните 4,5 милиарда лева.
Четвъртият риск е нов. Банковият сектор на България, доминиран изцяло от чуждестранни банки-майки, вече е застрашен. Спешно се налага да бъде направен здравословен тест на всички банки – неколцината български и останалите чуждестранни.
Кои банки са най-застрашени?
На този въпрос няма да дам отговор. Не е редно! Но в доклада до президента сме били достатъчно конкретни – както в посочването на застрашените банки, така и в изреждането на причините и вътрешносекторните рискове, които водят до дестабилизация на тази ключова система.
Попитах ви, какво предлагате?
Ако президентът прояви интерес да развием пакета от предложения, готови сме да го направим. Имаме ги, част от тях оповестявахме неколкократно през последната година. Само че има проблем, и той вече е политически. Какво от това, че ще излезем с пакет от мерки за отстраняване или минимизиране на рисковете и опасностите. Някой трябва да ги облече във вид на решения и да ги подкрепи с ресурси. Това вече е в прерогативите на НС и правителството…
Нека президентът реши как да се постъпи – да свика Националния консултативен съвет по сигурността, да направи открит форум, да внесе материала в Народното събрание… Или да предложи друг вариант. Чакаме да видим неговата реакция. Той вече каза, че готви алтернативна стратегия „България 2020″ – да си носи кръста. Нашият принос към нея е сложен на масата. Готвим и още разработки. Но за тях ще говорим, когато му дойде времето.
Сега най-важно е политиците да разберат, че есента ще бъде късно да възпират рецесията, да овладяват безработицата, да спират фалитите, да ограничават бедността… Ако не сменят ръчното управление на бюджета и финансите, правния нихилизъм и високомерното отношение към българския бизнес и чуждестранните инвеститори, кризата ще ни победи.
