БербатOFF

Изминаха четири години от трансфера на Димитър Бербатов в Манчестър Юнайтед. По всичко личи, че пета няма да има. Сякаш този път, напускането на Митко и преминаването му в друг клуб, изглежда гарантирано. Време беше. За този период се случиха доста неща около него: напусна националния отбор, отбеляза не малко, но не и много голове за червените дяволи, беше пращан постоянно в кой ли не европейски клуб, ту бе носен на ръце от медиите на острова, ту беше разпъван на кръст от същите.

Не бяха и малко пътите, когато оставаше резерва, та дори и не беше включван в състава. Дали през това лято или другото, или след пет лета, Бербо ще напусне “театъра на мечтите”. Рано или късно и медии, и публика, и сър Алекс ще прелистят главата, озаглавена “Димитир Бербатов”, започвайки нова, която с нетърпение чака своето име и развитие. Въпросът е, дали един ден, когато момчето от Благоевград се върне назад към този период от своята кариера, ще усети насладата от факта, че е успял да сбъдне своите мечти, или всичко е било един театър, в който той е бил главен герой, а ролята му се е определяла чрез сложна формула.

Бербатов и България.

Много се изговори, изписа и изплю по адрес на Митко, когато обяви, че напуска националния отбор. “Предател”, “изменик”, “интересчия” и още куп епитети се изсипаха от едната агитка – тази, според която Бербатов е предал България заради клубните си интереси, т.е парите. От другата страна на барикадата пък бяха мненията, според които решението на Митко е напълно логично след всичко, което се налагаше да понася при всеки мач на националния отбор.

Ясно е, че в България доста хора следят футбол. Коментират, анализират, спорят, псуват. Днес обичат едни, утре хулят същите. С една дума, имат претенции, че разбират и са компетентни. Питам се обаче, тези, които упрекват Бербатов, с какви очи го правят. С какво те са допринесли повече за България, че имат наглостта да наричат някой предател. Нима Бербатов е първият футболист, отзакал се от национален отбор? Нима беше длъжен да издържа на всичката помия, която се изливаше редовно по негов адрес? Нима можеше да стори нещо, когато не малка част от съотборниците му в националния тим, през последните години бяха известни повече с коя плеймейтка са и в кое столично заведение са били, отколкото с изявите си на терена. Защо, когато резултатите не бяха добри, никой не потърси сметка на останалите. Само Бербатов ли е виновният? Най-лесно е да посочиш с пръст най-добрия и да кажеш “той е”. Може би, ако Бербо беше напуснал със скандали, ругаене, хвърляне на обиди по нечий адрес, хората по-лесно щяха да приемат нещата. Те така са свикнали. Пребий жена си, пък после й кажи, че я обичаш. Бербатов обаче май се оказа твърде интелигентен за голяма част от хората и това ги подразни. За тях едно “напускам” не е достатъчно. Камо ли пък да им кажеш, че един ден ще се върнеш, за да им оправиш футбола.

В крайна сметка, когато една личност назависимо дали е спортист, политик, икономист или най-обикновен човек, прославя България, е хубаво да се отнасяме с уважение към него и неговите решения.

Бербатов и Манчестър

Когато подписа с Манчестър, Бербатов сякаш сбъдваше мечта. Да играеш в един от най-големите отбори в света си е мечта, която реализираш не къде да е, а в “театъра на мечтите”, митичният Олд Трафорд. Но кой ли би предполагал, че българина го очакват дни, в които след като е станал голмайстор във висшата лига, остава извън групата на отбора в най-големия мач за година – финалът на Шампионската лига. Питам се, ако Рууни беше на мястото на Бербатов, как ли щяха да реагират медиите на острова. Дали самият Алекс Фъргюсън би посмял да направи нещо такова…

За тези четири години, Митко показа, че не е като много футболисти. Премерен, сдържан, възпитан, съсредоточил цялото си внимание и усилия във футбола. И докато един от съотборниците му бе заловен в изневяра, друг не спираше да псува съдиите, а трети правеше отчаяни опити да прилича на Кристиано Роналдо, Бербатов играеше своята игра – такава, каквото я разбира и може. За съжаление малко бяха онези, които схващаха замисълът й, но пък доста бяха тези, които й се възхищаваха.

За времето, което прекара в Манчестър, Митко не един и два пъти бе обвиняван, че не вкарва във важните мачове. А кои са важните мачове? Дербитата със Сити и Челси, или мачовете със средняците, които просто трябва да бъдат спечелени. Всеки сам преценява, но е факт, че Барселона, където и да хване Реал Мадрид ги побеждава, но изостава от белия балет с 6 точки.

Дали кроткостта и смиреността не изигра лоша шега на Бербатов? На острова май се тачат на друг тип натюрели. Дали българинът не пропусна момента, когато лично той да каже “стоп”. Нужно ли бе да бъде подлаган на такова отношение, за да дойде лятото на 2012 г, когато се очаква най-накрая да отиде в друг клуб, където да играе. Нужно ли бе да търпи хрумванията на сър Алекс, който измисли толкова варианти на отбора, колкото и дъвки е издъвкал. Но в нито един от тях не присъстваше Бербо.

Лично според мен, както каза “чао” на националния, така трябваше да го направи и в Манчестър. Нищо не губеше. Резервите никой не ги помни. Като е мъжкар, да бъде до край.

Отделен въпрос е, защо след като видимо, Бербатов не стана от любимците на „Олд Трафорд”, не беше продаден по-рано. Колкото и г-н Фъргюсън да говореше, че българина е важна част от отбора, действията му друго говореха. Кому беше нужно толкова време агонията да продължава?

Нещата, които се случиха през последните години по оста България – Димитър Бербатов – Манчестър Юнайтед, сигурно дълго ще се помнят. И все пак, Бербатов заслужаваше повече както от родните си фенове, така и от тези в Англия. И докато дните на българина в Юнайтед са преброени, то явно предстои завръщането му в националния. Времето ще покаже дали сме си взели поука, или ще продължим да търсим вината там, където не трябва.

В българския футбол има много неща, които е нужно час по-скоро да бъдат променени. Детско – юношески школи, стадиони, манталитета на треньори, играчи, публика и още куп неща, които много добре знаем, че ни куцат, но все нищо не се прави по въпроса. До тогава, ще гледаме как отбори като Корсика ни побеждават и ще сочим с пръст виновния, незавизимо как се казва.