Loading...
Когато Професионализмът срещне Кича
От край време, волейболът и футболът са спортовете в България, които се любуват на най-голям зрителски интерес. И докато единият често ни носи радост, то другият често разочарование. И в двата спорта обаче наблюдаваме невероятно класни изпълнители. При едните действието се развива на терена, а при другите в чалга клубовете. И докато националният ни отбор по волейбол е сред водещите сили в света, то футболната ни чета вече е зад отбори като Шри Ланка и Папуа Нова Гвинея. А, защо ли е така?
Дали тук говорим само за спортно – техническите умения? Дали нещата не са по-дълбоки. Според мен, тук вече говорим за възпитание, манталитет, професионализъм и още куп качества, които трябва да притежава един спортист.
В следващите редове ще разгледаме главните действащи лица в двата спорта, търсейки причините в коренната разлика на представяне.
БГ ВОЛЕЙБОЛИСТ vs. БГ ФУТБОЛИСТ – Матей Казийски vs. Благой Георгиев
Разликата е от земята до небето. От Токио до Ню Йорк и обратно, умножено по две.
Нека се замислим, какво знаем за Матей Казийски. Освен за спортните му постижения, за друго рядко можем да прочетем. Липсва информация с коя плеймейтка излиза, каква кола кара и дали си е направил домашно порно. В същото време, във витрината му има дузина отличия, признания и купи. Достатъчно, да влиза следващият!
Благой Георгиев. Емблематична фигура в българския футбол. За съжаление, далеч не с футболните си качества. Говорим за човек, който винаги е парадирал с това, че безпрекословно вярва в Бог. За човек, който е цитирал Библията по ръцете си. За човек, който не един път е хващан в изневяра.
Благо, да ти пикая на вярата и ценностите.
Разликата обаче не е само между Матей и Благой. Тя е навсякъде из волейбола и футбола. Още, когато видиш външния вид на двете категории, се забелязва разликата в мисленето, в ценностния свят. Докато едните наблягат на играта и резултатите, другите на кича, татусите, прическите, фолк-певиците и скъпите коли. Съвсем умишлено, на мястото на Благой Георгиев не сложих Бербатов. Той отдавна показа, че е от друга класа, не само като футболист, но и като личност.
В крайна сметка, каквото посееш, такова ще пожънеш. Когато си упорит и дисциплиниран, резултатите рано или късно ще дойдат. Но, когато мама и татко от 9 годишен те возят в джип и си израснал в мутренска среда, то съвсем нормално е после „съдията да е виновен, че не ти е свирил дузпа“.
БГ ТРЕНЬОР (ВОЛЕЙБОЛ) vs. БГ ТРЕНЬОР (ФУТБОЛ) – Радостин Стойчев vs. Вили Вуцов
Разлика и тук е покъртителна. Още, виждайки външния вид и говор, става явно, че говорим за две противоположности. Радо Стойчев е интелигентен човек, възпитан, с една дума професионалист. А, когато си такъв, успехите рано или късно идват.
За да си успешен треньор в днешно време, означава да притежаваш съвкупност от доста качества. Едно от основните е да си психолог, да знаеш как да комуникираш и мотивираш хората. Още повече, когато говорим за спортисти. За какъв психолог може да става дума при Вили Вуцов? Известни са спринтовете му по терена, гонейки главния съдия, за да му дърпа ушите. Да, човекът може просто да е по-емоционален, но едва ли това е най-подходящият начин, по който да го покаже. На нищо добро не учиш своите ученици – футболистите по този начин. И все пак, Вили Вуцов, за мен донякъде е кадърен треньор, но това по никакъв начин не променя мнението ми, че е класически простак.
Вили Вуцов не е единственият футболен човек, който е показвал бойните си умения. Нека си спомним за Даниел Боримиров, който на детски мач спретна уникално меле. Повтарям, на детски мач! Пред десетки малчугани, които всяка вечер заспиват с надеждата, че ще са бъдещите Меси и Роналдо, а в същото време виждат брутален бой, в който участват над 20 души, сред които собствените им бащи.
Зала Арена Армеец vs Стадион Васил Левски
Публиката винаги е била точен измерител за качеството на продукцията, която им се предоставя. Очите, в този случай не лъжат. И докато новопостроената зала в София се късаше по шевовете по време на Олимпийските квалификации, то националният стадион притихнал, безлюден, самотен, посреща десетките запалянковци, които с последната си капка надежда за светлина в тунела, отиват на стадиона, за да изгледат поредната слаба продукция.
Погледнато от друг ъгъл, съществува чувствителна разлика и между самите хора, които посещават двете мероприятия. Не един и два пъти сме виждали що за лумпени ходят по мачовете. Да, разбира се, че на стадионите ходят и такива, които отиват заради любимия отбор, но те сякаш стават все по-малко. От друга страна, на волейболните срещи се любуват хора, които обичат спорта, които са отишли там, за да подкрепят отбора и просто да се забавляват. Чупене на седалки, люпене на семки, скандиране на нецензурни изрази липсва.
ИЗВОДЪТ!
На волейбола и футбола в България, не бива да се гледа само като на спортове. Това е и начин на мислене. Чалгата, фолк-певиците, скъпите коли, татусите, оправданията със съдията и т.н вече доста години вървят ръка за ръка с родните ни футболни звезди. Победите и успехите – с волейболистите.
