Loading...
Никога не съм харесвал Бербатов. Може би просто не е моя тип футболист. Българският Бекъм – и той е продукт на медиите и олицетворение на очакванията. Бербо е техничен и с фантазия, Бекъм има жесток пас и поглед върху играта. И двамата под натиск са разочаровали. Но това тепърва има спортните йоги да го дъвчат.
Да, никога не съм харесвал Бербатов, но вчера това момче ми се издигна в очите. Излезе като мъж и като разумен човек, съвсем простичко обясни проблемите на българския футбол на куп леваци, които дори не го разбраха, а и едва ли някога ще го разберат.
Тази пресконференция ме накара да се поинтересувам повече за този човек. Попаднах на блога му и прочетох прословутата статия за „Хейтърите“, която бях пропуснал. Подсети ме за Европейското ’96, тогава Стоичков вкара три гола в три мача и беше разпънат на кръст. Прегледах и останалите неща в блога. Като изключим липсата на особен талант в писането, наистина мисля, че когато приключи активната си спортна кариера, този човек, ако има възможност, би могъл да ни оправи футбола.
Просто разбира играта. Знае какво е да си на върха, знае и какво е нужно за да стигнеш там. Знае какво е и да си долу. А аз знам, че предпочитам и най-слабия мач на Бербатов пред изявата на Боби Михайлов в „Господари на ефира“ или пред разпродажбата на Сливен от Лечков. Да не говорим и за всеки един останал нещастник в БФС, утрепал и малкото възможности да имаме клубен футбол.
Да, пълно е със вредни хора във спорта, което вчера на пресконференцията за пореден път бе доказано и с махленския селянин Сашо Диков. Този образ невъзможен, със специфичните си затрогващи фрази за мъжки постъпки и кое на кой прави чест и думите за уважение, е позор за българската журналистика. За този човек с високопарни слова, има една красноречива илюстрация, която ми е останала в главата. По времето, когато навсякъде се тръбеше за сензацията – „Стоичков удари фотограф“, врещящият човечец Диков взима интервю – по съвсем друг повод, от Камата. На края на което го пита така: „Сега, знам, че ми обеща това интервю, само ако не те питам за тая случка със фотографа, но мъжки ми кажи…“ Останалото е излишно. От всеки цървул „трандафор“ и журналист не става.
А на Митко успех, макар, че се наложи да си го изпроси това пожелание – именно това е скапаното. Съжалявам, че не се сетих сам и по-рано.
