поучителна приказка
В старата гора живееха много животни, но управляваха свинете, защото бяха най-брутални, крадливи и нахални. Особено проспериращо се оказа прасето Боко, кръстоска между диво прасе и питомна свиня. То от малко бе израсло в мизерия, знаеше какво значи глад и по всякакъв начин се стараеше да се запаси с храна. По-рано за Коледа си угояваше малко вълче, което с удоволствие хапваше на празника. Колкото повече растеше, Боко ставаше все по-агресивно и опасно прасе. Глигите му израснаха дълги и остри, мускулите му заякнаха и когато на горската пъ ека срещнеше елен, лисугер и дори мечок, Боко се бореше с тях, тръшкаше ги с бойни хватки и печелеше всеки двубой. Славата му се носеше из гората, но то истински се прочу, едва когато оглави свинското стадо на дъртия циганин Симо – хазарта. Стадото се състоеше от шарени прасета, които причиняваха ужасни щети, откъдето минеха през гората. Симо се бе домъкнал някъде отдалеч. Животните разправяха, че се подвизавал сред испанските цигани, но като крайно крадлив и лъжлив комарджия, бил прогонен от земите на Андалусия.
Тъй като някога циганският род на Симо плячкосвал из старата гора, той дошъл тук и за голяма своя радост съзрял неуправляемото пакостливо свинско стадо. Тъй като не се виждало стопанин наоколо, той се провъзгласил за негов собственик и започнал да коли, и беси сред прасетата, и другите животни. Те се подчинили, защото за главатар на стадото Симо назначил Боко. Доволният Боко грухтял, раздавал свинско правосъдие и всички горски медии го славославели. По това време крадливият Симо се опитал да открадне цялата гора, но разтревожени животните успели да го спрат. Боко използвал животинското недоволство, сритал дъртия пърдялник Симо и обявил, че самият той е най-голям и страшен господар на всички животни в гората. Общо взето останалите животни били миролюбиви и достатъчно глупави, за да ги управлява който си ще. Понякога в изблик на протест те блеели, мучали, скимтели и хвърляли къч, но свинската банда на Боко ги усмирявала с бой, глоби и непосилни данъци.
На една малка полянка в гората живеел и беден човек, който с много труд орял и сеел с картофи малката си нивичка. Човекът имал голямо семейство, за което се грижел. Затова когато един ден Боко и прасетата изровили картофите от нивата му, той много се ядосал. Запитал Боко защо е постъпил така с него, а свинският водач отвърнал, че такъв е данъкът в държавата. Човекът имал право само да оре, сее и се грижи за картофите, а свинете на Боко били длъжни да ядат реколтата. Дори трябвало да плати данък за това, че са изтъркали свинските си глиги, докато са му вадили картофите от нивата. – „Кой за каквото учил!“ – отсякъл Боко и продължил да вандалства из гората.
Човекът седнал съкрушен на един пън и се замислил. Трябвало да изхранва себе си, жена си и малките си деца, а след като прасетата опустошили всичко, семейството му било обречено на гладна смърт. Въздъхнал човекът и се изправил. Той бил сам а прасетата много, но бил убеден, че правдата в крайна сметка ще възтържествува.
След няколко дни, в дълбок капан, изкопан на горската пътека, паднал самоувереният Боко и се нанизал на острите дървени шишове, които поставил човекът на дъното на трапа. След това от Боко се направили много вкусни наденици, шунка, сланина и други месни произведения. Горската преса, която дотогава само хвалела и превъзнасяла свинския тиранин, изведнъж започнала да го хули и обижда. Изкарала го най-гнусното и мръсно прасе в историята на гората, а свинската банда се разпръснала, грухтяща недоволна от гибелта на водача си.
Човекът продължил да се труди честно и почтено, и когато някое от децата му не слушало, той посочвал към провесените на един прът свински наденици и казвал: – „Внимавай, че който не слуша, от прасе се превръща в мезе!“
Така свършва тази история, а старата гора знае още много такива истории, които нашепва на животните в опасни и трудни моменти от живота им.