Loading...
„Да, Шекспир няма никакви илюзии, дори илюзията, че може да се живее без илюзии….. И ако се сетим за Жан Жьоне и неговата естетика, ще разберем, че в тази гора витае духът и на театъра; той е образ на всички отношения, защото фалшът е техен принцип – първоначална лъжовност като първородния грях „
Това е откъс от текста, с който Красимир Спасов ни представя новата си постановка на сцената на Театър на Българската Армия- Както ви харесва.
Прочитам го днес, два дена след като бях една от недоумяващите… Прочитам и продължавам да недоумявам. Не се сещам и за Жан Жьоне, всъщност хал хабер си нямам за неговата естетика, но ако те трябва да се асоциирам с новата постановка на господин Спасов, то това ще да е някаква много странно – естетична естетика, движеща се на ръба между кича, хаоса и кривопрочетения и определено окепазен Шекспир.
Ще ме простите, но не разбирам желанието за съвременна модернизация на класически текстове, доказали категорично своята универсална извечност.
Не разбирам защо трябва да вземеш един Шекспир, да го подплатиш с чудесна актьорска игра, да вкараш сумати средства в костюми и декор, за да получиш – боза. По-лесно е да отидеш до съседната баничарница, да дадеш петдесет стотинки и – воала имаш боза. Щом обичаш боза…
Защо ти трябва да разхождаш Зи Зи Топ из Арденската гора, докато Иван Радоев, напъхан в червени кожени панталони, сякаш току що скочил от пилона на някой не много читав гей-бар, гледа тъжно и нещастно.
Защо Орландо трябва да шмърка „шума“, а князът да е заобиколен от тъпоумни бодигардове? И най-вече – защо трябва да похабяваш изключителния талант на младата и прекрасна Лидия Инджова, на невероятните Йоана Буковска и Стефка Янорова, на безкрайно забавния, макар и прекалено позакръглен, Иван Ласкин, на иначе чаровния Иван Радоев… Защо?
Сетих се – за да остане публика в залата до края на представлението. За да има все пак какво да аплодира, макар и резервирано.
Да – ако не беше прекрасната актьорска игра, да не кажа – самоотверженото актьорско спасяване на тази пиеса с „предизвестена смърт“ – аз на свой ред щях да спася веждите си от мускулна треска и стомаха си – от съчувствено притеснение.
Недоумявам – защо всички искат да бъдат Морфов? На всяка цена…
На проф.(в интерес на истината бях изненадана да узная, че това нещо на сцената не е резултат на младежки напън, на развинтеност на младоческа фантазия и незрял полет на естетически търсения и ненамирания) Красимир Спасов определено не му се получава. Но… както му харесва. На мен така, по този начин – НЕ, не ми харесва. Никак! И не бях единствена…
