ЖАЖДА

Та може ли да се опише красотата,

че може ли музика без звук.

Защо ме прокълна така съдбата,

поет нищожен… и неук.

Та ти си толкова прекрасна,

пред теб и Шекспир ще мълчи.

Огън да съм и да гасна,

ще стана жар от тез очи.

За твоето докосване копнея,

като бедуин в пустиня за вода.

Какъв поет съм ако не възпея,

във тъмна нощ изгрялата луна.

2005