Loading...
„И пак напред сама аз тръгвам в своя път,
Свободна, но без мощ… Оковите звучат.
Див шепот ме следи: Къде, къде пълзи
Таз сянка по върха?! – Аз кретам и мълча“
Откъс от стихотворението Плътта на Яна Язова
На ломската поетеса и писателка Яна Язова беше посветена специална Национална конференция, организирана на 15.09.2012 година в родния и град Лом, в която участваха едни от най-големите изследователи и литературоведи, занимаващи се с творчеството на все още малко познатата на широката общественост писателка. Била е наричана „черен ангел“ и „черна отровна роза“. Творчеството на Язова е всеобхватно и необятно. Тя е една от най-противоречивите фигури и същевременно една от най-забравените в българската литература, която все още остава недооценена както от критиката, така и от читателите, за които голяма част от творбите и остават непознати и до днес. С появата си на литературната сцена в началото на 30-те години на 20-ти век Яна Язова буквално взривява дотогавашното елитарно и консервативно настроено литературно общество. Ранното и творчество, връзката и с Балабанов, историческите й романи, противопоставянето между Балкана и морето, женските образи в нейните романи, феминизмът в творчеството й – бяха само малка част от темите разисквани на форума. Свои доклади изнесоха проф. Михаил Неделчев, Катя Зографова – директор на Националния Литературен Музей, доц. Елка Трайкова – директор на Института за литература на БАН, доц. Мария Горчева – ПУ „Паисий Хилендарски“, Юлий Йорданов, Петър Величков и други.
Конференцията, която беше организирана за да се почете 100 годишнината от рождението на Яна Язова и не без подкрепата на международната фондация „Европейски форум“, протече на изключително високо ниво и показа, че все повече специалисти и изследователи се обръщат към творчеството й, което особено след 1944 година е тотално забравено, а до смъртта си писателката остава изолирана.
Една от целите на това събитие беше не само да представи най-новите изследвания върху творчеството на Язова, но и да я реабилитира и представи както казах необятното и малко познато творчество, да представи един творец – останал еднакво неудобен както във времето, в което е творил, така и в десетилетията след това. Защото създадените от нея образи и дързостта й да се наложи сред най-големите в българската литература, пък макар и поддържана от един от тях – Александър Балабанов, към който е изпитвала не само чувства, но и с когото в продължение на цяло десетилетие е разменяла литературни диалози и са създавали съвместни произведения, с историческите си романи, в които се опитва да пречупи представата за националните ни герои през модерното мислене на една жена, Яна Язова нарушава не само дотогавашните догми, но и променя облика на литературата като цяло. Животът и остава загадка дори и днес. Присъствалите на конференцията имаха възможност да научат малко известни факти от ранните й години, за връзките й с друг не по-малко известен ломчанин – Тодор Боров и с калмикския писател Бадма Уланов.
Сред другите събития посветени на честванията на 100 години от рождението на Яна Язова бяха: Изложба с документи от Централния държавен архив, открита в ломската галерия и литературният спектакъл „МО“- с участието на Тамара Войс, Гергана Кофарджиева и Веселин Калановски. На неделната служба в централния градски храм „Успение Богородично“, по време на която беше отслужена заупокойна Света литургия в памет на Яна Язова, участие взе световноизвестният камерен ансамбъл „Йоан Кукузел-Ангелогласният“.
