Loading...
Преди много, много години в царство далечно живеел принц. Бил красив и непокрен, но чистосърдечен и радвал поданиците със своята песен. А съседното кралство имало своя принцеса, тя шиела гоблени интересни. Оживявали, когато гласът на принца чудесен докоснел конците с новата песен. Веднъж… (не знам, дете… било отдавна, а и не това е главното), двамата млади се срещнали.и станало чудо. Били толкова влюбени, че пролетта изпреварила времето и през януари дошла. Нацъфтели дървета и храсти, долетели птиците от юг, но… всичко издушил зимният студ.
Ядосал се земният цар на двамата влюбени, омагьосал ги и прокудил далече от хората. Превърнал принца в лазурно море, а принцесата – в звезда на красивото нощно небе.
Разделени, те пак се докосвали, но скришом… невидимо за очите на хората. Тя всяка нощ навеждала жадни очи и галела водите му с нежни лъчи, а той преливал от обич и заливал брега с вълни от ласкава нега…
Веднъж принцесата помолила небесния цар:
– Пусни ме! Ти си милостив господар! Една нощ само нека ида при него…
А той отговорил:
– Не знаеш какво искаш, мило момиче… но аз те разбирам, ти го обичаш и затова нека е каквото пожела – Върви! Бъди падаща звезда.
От щастие неземно полетяла към морето ненагледно и цялото небе засияло от звезден водопад, невиждан преди от изумения свят. Но… когато с любовта си гореща се втурнала в сините, морски дълбини, водата от страст закипяла и се превърнала в пара…
Излетяла нагоре и част от морето станала облак дъждовен и от тогава все вали ли, вали… като хорските чудни мечти.
А звездата… От студа на водата се пръснала на милиарди малки парченца, тъй живи, мили, красиви… Нарекли ги -делфини игриви. Но никой до днес не разбира езика, на който говорят. Да. Учените още спорят дали не са близки до хората…
Не. Не е тъжна приказката, мило момче, любовта е това – тя не спира, тече… Морето и звездата още са живи, млади, красиви и радват земята със своите песни…
А когато е жива Любовта, животът е много, много по-лесен…
Разделени, те пак се докосвали, но скришом… невидимо за очите на хората. Тя всяка нощ навеждала жадни очи и галела водите му с нежни лъчи, а той преливал от обич и заливал брега с вълни от ласкава нега…
Веднъж принцесата помолила небесния цар:
– Пусни ме! Ти си милостив господар! Една нощ само нека ида при него…
А той отговорил:
– Не знаеш какво искаш, мило момиче… но аз те разбирам, ти го обичаш и затова нека е каквото пожела – Върви! Бъди падаща звезда.
От щастие неземно полетяла към морето ненагледно и цялото небе засияло от звезден водопад, невиждан преди от изумения свят. Но… когато с любовта си гореща се втурнала в сините, морски дълбини, водата от страст закипяла и се превърнала в пара…
Излетяла нагоре и част от морето станала облак дъждовен и от тогава все вали ли, вали… като хорските чудни мечти.
А звездата… От студа на водата се пръснала на милиарди малки парченца, тъй живи, мили, красиви… Нарекли ги -делфини игриви. Но никой до днес не разбира езика, на който говорят. Да. Учените още спорят дали не са близки до хората…
Не. Не е тъжна приказката, мило момче, любовта е това – тя не спира, тече… Морето и звездата още са живи, млади, красиви и радват земята със своите песни…
А когато е жива Любовта, животът е много, много по-лесен…
Powered by Ultimate Social Comments
