Антидот срещу системното зомбиране

УЕБ САЙТОВЕ И АВТОРИ – БОРБА И ЕДИНСТВО НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ

Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.

                                                           Закон за авторските права

            Авторското право е типичен случай за диалектична борба и единство на противоположности. Изхождам от собствен опит. В момента съм титулован като автор в няколко уеб сайта. Публикувам коментари, анализи, есета, разкази, новели. Какво означава да си „автор” в уеб сайт в страна като България. Ако сте тщеславен и с нормално за „творец” его, това е да ви публикуват и да разширяват популярността ви. Ако държиш на възмездяване на интелектуалните ти усилия – да не получиш и стотинка. Неприятна дилема нали?

Непрекъснато се води борба за съзнанието на хората. Официалната власт, чрез високоплатените служители на официалните и често подкупни и автоцензурни медии се стреми да манипулира в съответствие с интересите си зрители, слушатели и читатели. И до голяма степен успява. Единствено в Интернет може да се намери антидот срещу системното зомбиране. Много честни автори изразяват непредубеданото си мнение, аргументирайки се с реални факти и данни, ревниво прикривани от властите. Откритата им позиция привлича множество читатели, които са всъщност и потребители на рекламирани в сайта услуги и продукти. В мнения и коментари се  формира обществено мнение, често различно от официалното. Острата полемика и открита дискусия по темите и във форумите, случващи се в реално време са предимство пред традиционните медии. Анонимността, скрита зад никове и псевдоними, поощрява откровеност, неприсъща за конкурентите. Все повече образованите и компютърно грамотните, включително и сънародниците ни в чужбина, се ориентират към самостоятелно търсене на отговори на въпросите, възникващи в динамичното ни ежедневие.

Собствениците и мениджиращите сайтове са в странна симбиоза с авторите, пишещи за тях. Сайтът е трибуната, на която авторите реализират и често мултиплицират своята популярност. Но пък именно авторите са червейчето и стръвта, на която „кълват” посещаващите сайта потребители. Колизията е когато стане реч за реализиране на авторското им право, дори и на минимално възнаграждение, където „удрят на камък”. Оказва се, че сайтът почти винаги е бил на загуба, макар че функционира години наред.

Във времената, предхождащи компютрите и Интернет, всеки автор на договорна основа получаваше хонорар за произведението си. А често и суми в аванс, за да твори без материални притеснения. Днес това се случва все по-рядко. Самиздатът и търсенето на спонсори, които да финансират тираж на книга, запис, клип, дори и филми станаха правило. На лице е старата зависимост – финансова. Никой не те ограничава да плещиш, каквото си помислиш в блога си, но кой и срещу колко ще те публикува? Именно тези затруднения на творците се експлоатират максимално и авторското право на възнаграждение за труда се превръща във фикция.

Пишейки тези редове се упреквам за материал, който под напора на демократичен ентусиазъм публикувах преди месеци – „Крадците от АКТА”. В него, безапелационно се противопоставих на подписването от безхаберните ни управници на подготвеното споразумение и най-вече бях за свободата на изразяване, против цензурата, както и против санкциите за безплатно теглене на музика и филми в Интернет.  Действително, част от мерките в АКТА са анахронизъм, трудно осъществими и с минимален ефект. Но за твореца, който не създава материални блага, а духовни и интелектуални, въпросът за възмездяване на труда му е твърде съществен. След настъпилото отрезвяване написах коментара „За негрите, изкуствената вагина и зеления хайвер”. Акцентът в него бе върху пратените за зелен хайвер автори, но явно някои първосигнално са се бяха втренчили във виртуалната вагина.

И накрая „черешката” в малката ми виртуална торта. Тя се нарича Zaratustra.eu. Тъй като съм почитател на великия немски философ Ницше и притежавам първото му издание в България на „Тъй рече Заратустра”, проявих интерес към сайта. В рубриката му „ЗА НАС” прочетох следното:

„Заратустра е първият по рода си сайт в България, който си поставя за цел постигането на свободното слово. При нас няма да гостува политиката, а свободните граждани, които свободно ще могат да изразяват мнения, да разясняват и излагат тук, в Заратустра, своята позиция. За нас няма значение кой кой е, как се казва, дали е богат или беден, известен или непознат. В Заратустра заедно ще бъдат звезди, политици, анализатори и граждани – всички ще могат да изразяват своята позиция. За първи път свободното слово ще служи за тях, гражданите на България и света. Ако някой има да каже нещо, нека го каже тук. Вашите мнения и разкрития пращайте тук”

staniavtor@zaratustra.eu

Редакционен екип:
Кремена Манчева – редактор
Стефан Стефанов – редактор

И следващата зарибяваща рубрика: КЛАСАЦИИ

„Очаквайте нашата класация за автор на седмицата и автор на месеца. Очакват Ви много подаръци от 100 до 1000 лв.”

Казах си: „Ох, на батя, какъв дюшеш? За първи път сайт предлага награди. А може би и кеш? Че и седмични и месечни награди, по 100 и 1000 лв. За изгладнели автори като мен!”

И започна едно сътрудничество…Изпращах, един, че два, три, та чак до точно 30 /тридесет/ материала, последният от преди седмица. Публикувани почти светкавично. И останах в очакване…На Годо! А в ревностно следената от мен рубрика „класации” нито буква? На когото и да е. Отначало името ми като автор, бе сред компанията на двадесетина колеги. Но нарасна главоломно. В момента са точно 567. Живи и „о бозе почивши”. Блогъри, наши и чужди журналисти, политици, президенти на държави и бог знае още какви, нямащи хал хабер, че са автори в нашенското, претендиращо за „Пулицър” сайтче. Поне на Вацлав Клаус, като „гостуващ автор” да бяха пратили мускалче с розова водичка, или пирографирана кутия с надпис – „Suvenir von Bulgarien”. А за мен и всички т.н. автори, естествено – „зеления хайвер”. А ето и част от срамежливото ми eпистоларно, дружеско беседване по мейла на тема „награда за усилията”:

Активът ми се увеличава, но салдото ми все още е 0. Очаквам запитване за № на сметката ми. Майтап бе, Уйли…

Чакам да ме номинирате за графоманството ми? Или ще е първият ви прецедент?

И отговорът:

Интелектуалният актив е истински важен, а при вас същият е достоен сам да бъде описан в ода 🙂 Продължавайте все в този дух.

Поздрави: zaratustra.eu

Здравейте, големите награди минаха през седмицата, така че тази година ги изпуснахме 🙂
Иначе продължавайте в същия дух и читателите ще дадат своята награда.

Поздрави,
zaratustra.eu

В този фриволен дух на дружеско общуване, останах с пръст в устата! Как да не се хапеш, след такова прецакване…

Получих и своевременно предупреждение за нечистоплътното им поведение, на което тогава не обърнах нужното внимание:

Копиране на Ваши материали

Уважаеми Господин Атаджанов,
пиша Ви настоящия имейл за да Ви уведомя, че новият информационно-блогърски сайт http://www.zaratustra.eu/ си позволява да копира и да качва Ваши постове и материали без Вашето знание и съгласие. Можете да видите тук:
http://www.zaratustra.eu/?lang=&mode=news&filter=author&id=207

Ако искате вземете мерки. Имейла за връзка с тази нова и набираща скорост информационна агенция е: rumenov@zaratustra.eu, а телефона на редакционната колегия е: 0882 444 011

Поздрави!

Марина

Все още надявайки се, че добронамерените ми усилия ще бъдат донякъде възнаградени, отговорих:

Споко!

Марина,
На Заратустра лично съм изпратил няколко поста за публикуване и хората съвсем добронамерено, преди публикация ме уведомяват. Обикновенно коментарите ми са злободневни и няма смисъл да мухлясват в блога ми. Пиша и по съдържателни неща, които обикновенно публикувам в сайта „Литературен свят“. До момента от графоманията си не съм спечелил и една стотинка. Честно! Благодаря за загрижеността ти.

Изпратено: 05.06 08:38 От: djani

Призовавам всички останали уеб сайтове да не злорадстват, защото „всички са в кюпа”!