Loading...
С най-глухите си уши
ще долавя.
смеха ти в китари,
плача – в пиана.
В нежно-трапчиви
думи,
опарена,
помни те
Тя.
С най-слепите си очи
ще прелиства
въздушни картини.
Сол-акварел
до синьо избистрен
там ще соли
дори
след
години.
Не, че ще казва
нещо съществено
този нелеп сантимент.
Него го чака
само обреченост.
Както обречен
на смърт
е този
момент.
Powered by Ultimate Social Comments
