СЕГА

Сега ме разнищвай и пръскай листа в есента ми,

пращай по вятъра хиляди, хиляди думи.

Сега ме пронизвай със звук и свири песента ми,

дъждът й тъжовен във теб да се влюби.

Сега ме оплитай и пий от трепети сладък нектар,

с острия връх на пламъка аз ще те галя.

Сега ме скицирай и давай ми цвят до безкрай,

Сега ме обичай. За после не зная…