Loading...
Беше денят на дълго мълчание,
а слънцето все си стоеше на изток.
Ти си тъй истинска, силна, от камък –
сълзите ми капеха – кап кап – по листа.
Беше денят на дълго мълчание,
а слънцето все си стоеше на изток.
Ти си тъй истинска, силна, от камък –
сълзите ми капеха – кап кап – по листа.
Беше денят на дълго отдръпване,
а морето разплискваше смях във краката ми.
Да съм без теб, не мога, престъпно е !
Думи крещяха – кряс кряс – в главата ми.
Беше денят, в който не съмваше,
а птиците пееха, обагрени в шарено.
Гласът ти ме гали – към мене пристъпваше
и аз се променях от сива във алена.
Беше денят след многото нощи,
а звездите угасваха като попарени.
Искам те винаги, още и още –
Косите ми стенеха дълго негалени.
Беше денят и чаках да свърши,
тихо да мине, безропотно, бързо.
Приказка беше (сълзите не бърша),
навих я на свитък и с панделка вързах.
