ТРАНСЦЕДЕНТАЛНО*

Коледните празници отминаха с меко и приятно време. В провинциалния полицейския участък ежедневието течеше с бавния и ленив ритъм на следпразничната умора. Но независимо от това ежедневната престъпност – дребни кражби, нарушения на обществения ред и битови скандали поддържаха ритъм, непозволяващ пълното отпускане на състава.

Новата година буквално връхлетя цялата страна със снежна виелица, ураганен северен вятър и пронизващ студ. За около денонощие се натрупаха огромни преспи, на места до три метра високи, които направиха непроходими междуселските пътища и сковаха трафика. Ден-два след утихване на стихията, в почти празния участък дойде около петдесет годишен мъж от съседно село и заяви, че по време на фъртуната е изчезнала жена му. Излязла от къщи малко преди да се разрази стихията и вече две денонощия нямало вест от нея. Потвърди, че по телефон е питал всички роднини и приятели от селото им, но никой не знаел къде може да е отишла.
След снемането на писмени обяснения и попълване на молбата за издирване, беше освободен, като пое ангажимент веднага да се обади, ако жена му се появи, или получи някаква информация за нея.
Измина седмица без никакви новини. Жената бе потънала в снежната стихия и „ни вест, ни кост“ за нея. Както обикновено се процедира, заведена бе преписка за изясняване обстоятелствата около случая, свързана с пълно проучване на изчезналата и близките й. Една от версиите бе, че може да е убита, като се използва претекста за изчезването й по време на бурята.
Почти веднага в хода на извършваните проверки и в разговори с близкия кръг от роднини и познати се разбра, че в това семейство е тлеел сериозен конфликт. От години „загрижения“ съпруг е имал млада любовница, с която поддържал почти открити взаимоотношения. Често отсъствал от дома си и в малкото населено място е било публична тайна, че е прекарвал повече време при младата парясница, отколкото при законната си съпруга. Скандалите между съпрузите са били ежедневие, дори съпругата му е получавала нервни кризи, които са довели и до престой в областната психиатрична клиника.
Това коренно промени отношението към случая. Веднага от областта се изсипаха криминалните „спецове“. Разработен бе подробен план за изясняване на случилото се и с бързи и динамични мероприятия да се достигне до истината. Закипя усилена работа, започна активна дейност по изясняване на алибито на съпруга. Направен бе оглед на всички възможни места, където можеха да се открият следи от евентуалното умъртвяване на изчезналата жена. Заподозрения бе поставен под „похлупак“, с организиране на подслушване и непрекъснато негласно проследяване.
Този организиран полицейски тормоз над него продължи около два месеца, като през това време бе почти ежедневно привикван. Отново и отново той отричаше да има отношение към изчезването на съпругата си и евентуалното й премахване от живота си. В края на февруари той изчезна от селото, независимо че бе подписал протокол за неотклонение. Тъй като имаше роднини в чужбина, се предположи, че е напуснал страната.
Изненадващо една сутрин той се появи в участъка и заяви, че иска да говори с началника. Той го прие в кабинета си с очакването, че е дошъл „мига на истината“ и ще започне да говори за извършеното от него престъпление.
С пресипнал от вълнение глас заразказва:
– Първо се извинявам, че изчезнах без да се обадя. След като разбрах, че се затяга примката на уликите и ще ме опандизите се реших на отчаяна постъпка. Сутринта взех влака за София, а от там с автобуса направо в Петрич. Записах се и чаках ред близо седмица за сеанс при сляпата пророчица на България. Както ми казаха, носех бучка захар, с която преспах под възглавницата ми. Предавам дословно думите й: „Виждам жената ти в ЧЕРВЕНА дреха. Виждам над нея МОСТ и ВЛАК минава по него. Търси там жена си.“
– Дори не ме попита за какво идвам, а направо от вратата ми каза това и ме отпрати! Отказа да говори за това, дали е жива, или мъртва…
Независимо от огромната убеденост и искреност в думите му и представените билети за пътуването и квитанцията от съвета за таксата при врачката, останаха служебно скептични и продължиха с планираните мероприятия. Огледаха за всеки случай и около мостовете и ЖП надлезите в околността, но върху дълбокия и втвърден сняг не се виждаше нищо…
Така измина още около месец. Зимата бе необичайно студена и снега и преспите се задържаха почти до края на март. Изведнъж рязко се затопли. Твърдия и вледенен сняг започна да се топи не с дни, а с часове. На полето излязоха трактори и пролетната оран започна. В началото на април се обадиха в дежурната на полицията от местна селска кооперация, че техен тракторист е забелязал сред блока купчина парцали, едва в последния момент, преди да ги прегази с трактора и плуговете. Слязъл да разбере какво е и с ужас видял да се подават ръка и крак от тях.
Като отидоха на местото с раздрънканата полицейска „Лада“, тракториста още не беше се успокоил и заяви, че нищо не е пипал. Действително находката му бе труп на жена, свита в ембрионална поза. Облечена с обикновена синя дочена престилка, върху която беше навлечен дебел, домашно плетен кървавочервен пуловер. От престоя в снега и разтопената вода престилката бе поела от боята и цялата бе оцветена в червено. Доведоха и съпруга, който разпозна останките на изчезналата си съпруга, повърна от нелицеприятната гледка и припадна до нея.
Нивата бе в подножието на два ниски хълма, свързани с мост – ЖП надлез. Изведнъж се чу изсвирване на дизелов локомотив и от завоя се появи композиция, която бавно и лениво, като гъсеница се изниза над главите на групата служители и цивилни.
Всички присъстващи станаха свидетели на ЧУДО. Видението на сляпата пророчица се материализираше пред очите на цялата следствено – оперативна група. Нейното могъщо и всевиждащо „трето око“ бе провидяло на стотици километри разстояние и дочуло тихия шепот от отвъдното на нещастната женица! Гледаха невярващо и започнаха оживено да коментират случилото се. След идването на патолога се установи, че жената действително е загинала от измръзване. Нямаше следи от насилие върху трупа, с изключение на изгризване на пръстите на крайниците и от дребни гризачи.
Впоследствие в живота си станах неведнъж свидетел на могъщите и неведоми сили, управляващи битието и потвърждаващи, че не всичко, което виждаме е това, което е. И това бе първата ми среща с трансцеденталното. Необяснимо и граничещо с чудо!

Трансцедентално* – свръхестествено, необяснимо