Loading...
Мирела беше на 16 години и 3 месеца, но когато я питаха на колко е винаги се изпъчваше гордо и отсичаше – на 17! Така де – защо да се формализира за някакви си осем-девет месеца. С нетърпение чакаше момента, в който щеше да стане на гордите 18. Имаше планове, големи планове.
Беше окачила един календар в стаята си и всяка вечер, преди да си легне, с огромно удоволствие задраскваше отминалия ден. Още един шибан ден несвобода оставаше зад гърба й. Ура! Алилуя! Юхууу!
Мирела беше висока и по-скоро слаба. Имаше най-съвършените крака на света, според лудо влюбения в нея Емил, и най-проклетия характер, според Владо, на когото безцеремонно беше била шута преди има-няма месец. Носеше косата си ту свободно разпусната и обгръщаща с немирна червеникава къдравост слабичките й рамене, ту стопкана на рошав кок, странно увит около дебел ластик. Всъщност, тези които я познаваха знаеха, че начинът, по който носи косата си обикновено издава настроението й.
Онази вечер косата следваше свободно движенията на тялото. А тялото й се наслаждаваше на всяка нота, обгръщаща освободената й същност. Усещаше се неотразимо красива и непреодолимо неустоима. Фактът, че се беше вмъкнала в дискотеката с личната карта на десет години по-голямата от нея Ирена и създаваше една допълнителна тръпка, съзнанието за допир до нещо примамливо непозволено, досег до истинския живот. Не чувстваше и грам вина, че е излъгала майка си, която от своя страна се беше скарала с баща й. Дъртият настояваше, че е неприемливо да спи у съученичката си Диана.
– Неприемливо е, разбираш ли. Цяла нощ да учат?! Не-прием-ли-во е – само че отпорът му беше твърде вял и както обикновено, безрезултатен.
Мирела се засмя, спомняйки си безпомощното му изражение, когато тя го целуна за „чао“. Завъртя се, разпервайки ръце и оголвайки пъпче, и тогава го съзря. Най-страхотният, най-красивият, най-секси мъжа, когото някога беше виждала. Седеше на бара, отпиваше от чашата си и я гледаше. Мирела тайно се огледа – беше заобиколена само от мъже. Нямаше грешка – готиният пич гледаше нея. Топлина обля момичешкото й тяло и тя мислено благодари на приглушеното осветление в дискотеката. Беше се изчервила като някоя хлапачка и бузите й буквално пламтяха издайнически. Бързо отмести поглед. Типът не трябваше да разбере, че е привлякъл вниманието й. Как я беше учила Ирена – дръж ги на разстояние, прави се на недостъпна и ще ти лазят в краката. Точно така и щеше да направи, да.
Продължи да танцува, но осъзнаването, че той е там и следи движенията й, я караше да се усеща едновременно несигурна, развълнувана, разголена и крехка. Да, крехка, а трябваше да изглежда голяма, и силна, много голяма и много самоуверена. Поне на 18. Готиният тип вероятно нямаше да се занимава с момиченца.
В този момент бързият ритъм бе сменен от Blessed на Elton John. Мирела се завъртя с намерението да отиде на масата, където Ирена се натискаше с някакъв. Но не можа да направи и крачка, защото се озова в нечии обятия.
– Да танцуваме – каза мъжът от бара и без да изчака отговор, я стисна в прегръдка, фамилиарно поставяйки едната си ръка твърде ниско на ханша й.
Момичето усети как й прималява и краката й не я слушат. Знаеше, че трябва да го отблъсне или най-малкото да отмести ръката му, опипваща стегнатото й дупе. Трябваше да го погледне с хладна високомерност и да отиде на масата си. Трябваше… Но тялото й отказа да се подчини и тя като в транс се отпусна в силните му ръце. А очите му бяха сини, тооолкова сини и тоолкова дълбоки. Прекрасни.
Опомни се в колата му. Намираха се в гора, спрели почти в нищото. Наоколо – сенки на дървета. Вечерта беше облачна, което правеше тъмнината още по-непрогледна. Като насън си спомни как той й шепне нещо в ухото, как тя го следва като робот, как взима якето и чантата си и Ирена нещо й говори, но тя не я чува.
– Да отидем някъде, където е спокойно и никой няма да ни безпокои – думите на синеокия я галят. Колата е хубава, спортна, скъпа – отбелязва мимоходом, сядайки на седалката до него. Не може да откъсне поглед от очите му – безкрайно сини и безкрайно дълбоки… Страхотен е. Най-готиният мъж, който е срещала през живота си. И той иска нея – малката, невзрачната, хлапачката. Душата й ликува. Представя си как утре ще разкаже на Диана за щурото си приключение.
Духва вятър и един клон потропва по прозореца на колата и сякаш изважда Мирела от транса.
Ръката на мъжа вече не е на коляното й, не е и на кръста й. Ръката му шари под колана на дънките й, чието копче е вече разкопчано.
– Ей, чакай, чакай, какво правиш – Мирела се опита да се дръпне назад, но чак сега осъзна, че гърбът й е подпрян на вратата, а мъжът, надвесил се над нея смуче жадно ухото й.
– Чакай, чакай ! –опита се да отблъсне ръката му, навлизаща в територия, в която досега не бе допускала никого.
Обаче мъжът сякаш не я чува и, разкопчал ципа й, прави опити, с едната ръка, да смъкне панталона й. С другата се е подпрял на стъклото, така че момичето да се окаже неспособно да мърда, на където и да е.
В този момент Мирела осъзна какво предстои да й се случи и ням ужас замени романтичното й вцепенение. Промъкна едната си ръка и се вкопчи в неговата, която се опитваше да смъкне прашките й заедно с панталоните. Същевременно започна да говори:
– Моля, моля те, чакай… дай да не бързаме, та аз не те познавам… чакай, чакай малко, недей там, аз… не ми е приятно… чуваш ли… махни си ръката, остави ме… моля, СПРИ, ще викам.
При последните й думи, мъжът вдигна поглед, изгледа я с пронизващи сини очи и равнодушно отсече:
– Викай!
Тя усети как я завладява паника. Край, този мъж щеше да я изнасили и после… Като на филмова лента й се завъртяха предупрежденията на майка й и зловещите репортажи, които бе гледала по новините. По дяволите, каква глупачка беше, да тръгне с непознат мъж. Глупава, глупава, глупава глупачка. Идиотка. Малка идиотка.
Събра всичките си сили, повтаряйки си наум, че не трябва да губи самообладание и се опита да вложи в гласа си цялата си женска съблазнителност. Престана да бута ръката му, а нежно разроши наведената му глава. Опитвайки се да подтисне гаденето, което усещаше в корема си измяука с най-нежния си глас:
– Скъпи, почакай… не така, давай да я караме по бавноооо – провлачи последната дума, изпъвайки сластно тялото си. Дясната й ръка прибута главата на мъжа към пъпа й, като същевременно изви тяло така, че той да се принуди да измъкне ръката си от панталоните й. При това движение изви лявата си ръка зад гърба и се опита да напипа дръжката на вратата. Намери я и, пренебрегвайки болката, която я прониза, направи опит да отвори. Естествено, вратата беше заключена. Продължи да опипва, търсейки начин да се освободи.
Мъжът вдигна глава и Мирела залепи страстно устни за неговите, като с дясната си ръка започна да изважда ризата от панталоните му. Той въздъхна шумно:
– Малка мръсница си ти, знаех си, още като те видях как се сучеш на дансинга, пръскайки секс, разбрах, че с теб ще си изкараме приятно, мръсницата ми тя!
– Ооо, още нищо не си видял – промърмори Мирела, прокарвайки бавно дългите си пръсти от гърдите му към колана на панталона и обратно. Усети го как потръпва и в този момент лявата й ръка напипа копчето. Това беше, не се замисли, натисна го и чу леко прищракване. Заби нокти в зърното му. Добре, че не беше послушала майка си и си направи ноктопластика! Мъжът инстинктивно се отдръпна от нея:
– Кучка!
Мирела обаче използва свободата на тялото си, размаха крака, надявайки се все пак да го удари и се изтърколи през отворената вече врата. Панталоните й се смъкваха, тя ги придържаше с ръка и тичаше през тъмното. Краката й стъпваха по неравности, удряха я храстите, през които минаваше, усети как якето й се закачи, дръпна го и тънкият плат се разпра, но това нямаше значение. Не знаеше колко време е тичала, но усещаше как силите й я напускат, строполи се на земята в очакване ръцете на непознатия да я сграбчат. Затвори очи, стисна ги в очакване на края. Нямаше никой. Никой не я преследваше. Стана и се огледа. Беше обградена от храсти и дървета. Вятърът движеше клоните и плашещи звуци я обгръщаха. Но него го нямаше. Не я преследваше.
Усети едновременно облекчение и страх. Чантата, нямаше я. Беше останала в колата явно. Опипа трескаво джобовете си. Левият на якето беше издут, откопча ципа и почувства прилив на щастие, когато издутината се оказа мобилният й телефон. Ето, за още едно нещо не беше права майка й – че е рисковано да носи телефона си в джоба. Набра един номер и едва, когато чу познатият топъл мъжки глас си позволи да се разплаче:
– Тате, ела ме намери, не знам къде съм… ела, моля те, страх ме е – сълзите се търкаляха по лицето й, но едно вътрешно чувство й подсказваше, че е спасена.
