Loading...
Много обичам да пазарувам. Ще кажете – да бе, да, не може да бъде. Ама верно ли?
Ирония ли долавям, ирония!? Е, не сте прави… мъже! Ама никак не сте. Представяте ли си ако на вас се налагаше да изминете тези километри шопинг, да влизате от магазин в магазин, да се срещате с млади и усмихнати продавачки, готови на всичко, за да изпразнят джобовете, портмонетата, кредитните, дебитните, та и личните ви карти. Банковите, не банковите, семейните сметки, а защо не – и семейните огнища… След което да изминете отново същите километри, ама този път с препълнени ръце и изпразнени джобове и там квото друго казахме, евентуално, (а може и нещо в бонус). Да не говорим, че сте паркирали на м…..а си, а дори и на м…..а си места за паркиране почти е нямало.
Не се хилете саркастично-хедонично самодоволно, че има паркинг пред Художествената. Ако не знаете, да ви кажа, че въпросната Художествена, или така наречения площад Батенберг хич не са в центъра, когато става въпрос за пазаруване, за коледно пазаруване, особено за връщане от коледно пазаруване. Но по Коледа стават чудеса. Та по случай чудесата и пазаруването сте се позаклещили между едно Чероки и едно трабантче – дет се вика ако нещо… ще викнете двама трима строители от близкия строеж и ще мръднете трабантчето. Представихте ли си го? Вече гледате по друг начин на женската любов към пазаруването, нали? А на тези, които на четвъртото изречение са възкликнали – хе-хе, аз пазарувам само в Молове ще кажа – Браво, момчета, уважавам смели и жертвоготовни мъже, които самоотвержено се отдават на шопинг не само в мосю Бриколаж или Практикер, браво!
И така, както вече споделих чистосърдечно и откровено – харесвам, обичам, обожавам да пазарувам! Такова предколедно настроение ме обзема в началото на декември, че всяка способност за разумно или практично мислене остава да си празнува Андреевден до края на годината. И вчера празнуваше здравият ми разум и забрави да ми напомни, че на пазар с токчета НЕ СЕ ходи. Особено, когато е зима, особено, когато улиците са покрити с тънък лед, особено когато… а бе – НИКОГА! Поне в моя случай де. Може да има дами, които са овладяли до съвършенство балансирането по тънък лед с тънък ток и 20 торби, разпределени неравномерно в две ръце. Аз не съм от тях. Мисля да изкарам курс, ама догодина, че сега време не остана… пък и токчета. Осъзнах невъзможността, когато стъпих на тротоара – левият ми крак пое надясно, а десният на ляво. Естествено, това беше знак и естествено – аз не го разчетох. Защото здравият ми разум е във ваканция. Не се върнах, не се преобух, продължих да си мисля, че съм красива и секси – демек способна на всичко. Овършах 3-4 магазина, купих каквото си бях наумила, каквото не си бях наумила и разни други неща, които се наричат-спонтанни покупки и щуро-доволна поех към поредното изкушение за неукротимата ми шопинг страст. Магазинът ме примамваше с обещаващи табели – голямо коледно намаление, до 50 %. Е, как да не влезеш? А не си влязъл, а си пропуснал далаверата. Видях, че и други колежки по хоби задръстват вратата и хукнах. Ами ако изкупят голямото коледно намаление до 50 процента преди мен?! Не мога да се задоволя с някакви си 20,10 или 5 процента… Не! Не съм такъв човек. Стиснах здраво торбите и хукнах. Или поне си мислех, че хуквам. Въобразявах си, че хуквам? Може би сънувах, че хуквам? Вероятно сънувам – тази мисъл ми премина през не много пълната глава и се заклещи между две звездички, които се бутаха в стремежа си да излязат навън.
– Добре ли сте? – ммм, какво хубаво лице.
– Добре ли сте? – повтори хубавото лице, правейки опити да ми вземе торбите.
Стиснах ги здраво и викнах:
– Крадеееец! Ограбват ме! – вероятно сънувах, че викам, защото хубавото лице продължи да дърпа торбите, а полицай не се появи. Дори случайните зяпачи, образували кръг около лежащата ми особа не помръднаха.
Мъжът, явно освен хубаво лице имаше и здрави мускули, защото на третото дръпване успя да ме обезторби. Вероятно тренира, ммм… дори през сакото личи. На четвъртото дръпване вече го прегръщах. Ама не пожелателно, да не си помислите. Просто при всеки опит да стъпя, левият ми крак поддаваше, аз залитах, той ме хващаше през кръста със здравите си ръце –ммм… вероятно тренира… ммм – а аз,водена от едничък страх да не се срина отново обвивах ръце през врата му. И така 10-15 пъти, докато си станахме близки.
– Миришеш хубаво – хубавото му лице опираше моето.
– Токчето ми… няма го – очите ми го гледаха тъжно.
– Ще купим нови – здравата му прегръдка ммм… вероятно тренира… ммм – подсказваше, че в близките часове, а може би дни, ботуши няма да са ми нужни.
– Не мога да вървя – гласът ми трепереше неуверено досами долната му устна.
– Ще те нося до където трябва – здравите му ръце вероятно тренира… ммм обещаваха – до края на света!
– ГоспожА, добре ли сте??? – един клошар се беше надвесил над мен и се опитваше да ми изтръгне торбите от ръцете. – Събудете се, госпожА!
-ГоспожА… да ви помогнем?
А нема нужда – си помислих,отваряйки очи и оглеждайки се трескаво за онзи с мускулите. Не ми се викаше, дано сега сънувам! Дано съм изпаднала в безсъзнание в здравите му ръце, носещи ме към края на света (или поне към спалнята) и аз сънувам кошмар.
Да, ама не.
– Благодаря, ще се оправя – казах, опирайки се на стенния часовник, купен вече не помня за кого.
Човекът понечи да ми подаде токчето:
– Е, у оная дупка се беше заклещило, пустото – въртеше го съжалително в ръце.
-Ма, госпожА, кой оди с такива токчета у това време?? – съжалението му беше върхът на унижението ми. И без това дънките ми се бяха сцепили при падането, а икономичното супермодно, суперкъсо, супертясно якенце едва покриваше голия ми кръст.
– ГоспожА, ако искате, можем да ви го зачукам – долових надежда?
По Дяволите, не исках да ми го зачуква!
– А нема нужда – произнесох този път наглас – отсреща има разпродажба… на ботуши.
Малкото ми останало достойнство закуцука към голямата Коледна разпродажба до 50 процента, прикривайки с торбите оголеното си страдание. Дано разпродават и панталони, или поли… или поне чорапогащници… или пък работни престилки.
– Фръцла – мъжът размахваше токчето зад гърба ми, а оня с мускулите го нямаше никакъв. Вероятно тренира…
