Платонично

Рошаво момче, поспри се –

знам, че ти е страшно да обичаш,

мислиш, че светът ще рухне

и от утре ще тупти двоичен.

Ще се завъртят сезони наобратно,

ще се чудиш зима ли е или лято,

ще си нужен, чакан търпеливо,

ще ти бъде диво, гладно, необятно.

***

Не забавяш ритъма на крачките,

виждам – тичаш в другата посока.

Имам власт единствено над края,

за да сложа точка вместо запетая.

+ФорумЪт