Loading...
Обичам те, когато цъфне пролет
и заухаят на мечтание цветята,
в зелено-бяло-розово възкръсва двора
и разсъблича се душата.
Обичам те когато вън е лято
и слънцето протяга топли длани,
залепват песъчинки в ходилата,
следи оставят – страсти изживяни.
Обичам те, когато златна есен
прокара тънки пръсти през косата
и носталгично, като вечна песен,
зазвъни надеждата позната.
Обичам те и зимата е топла,
защото огънят гори, не тлее.
Ех, лакома съм, искам още
Не мога, но пък ми се пее…
Powered by Ultimate Social Comments
