Loading...
Сякаш въглен – ти, ще ми горчиш
и по устните ще спираш зъби,
затова че ти се причиних,
затова че лудост съм
и че си тръгнах…
Сякаш песен – ти, ще ме болиш
с всяка дума неизпята
и в сърцето ми ще продължиш
да повяваш като вятър.
Твоята магия и стихийност
мене разлюляха из основи.
И те моля днес да ми простиш,
че съм още малка и с окови…
Powered by Ultimate Social Comments
