Loading...
През март 1984 г. ни се объркаха семейните работи. Не бяхме планирали второ дете, защото целта бе да приключа със следването и след това да решаваме този въпрос.
Изпокарахме се с Мария. Взех си шапката и заминах за село Червена, Плевенски окръг.
Къщето беше накрая на селото насред огромен двор. И моя милост абсолютно сам в него. Вечерта потраках на пишещата машина, слушах радио „Свобода“ и заспах като къпан.
На сутринта гледам – сняг. Ама як сняг. При това продължаваше да вали. Взех лопата от мазето, излязох на двора и започнах да рина. По някое време стигнах до външната врата. Но тя не мърда. Отвън навалелия сняг я подпира. Турих една стълба до зиданата ограда, почистих малко отгоре, качих се и гледам – преспи, колкото човешки бой. Върнах се в къщето, турих дърва в печката и зачаках. Отвреме-навреме поглеждах през прозореца, но наоколо нямаше жива душа. Междувременно спря тока. Ако беше днес щях да имам проблем, но на „Марицата“-та не и трябваше ток. Така че седнах и затраках. Стъмни се и запалих газената лампа на стената. После огладнях, взех лампата и слязох в мазето. Но нали отдавна никой не живее в къщата, там намерих само ошав. Залъгах глада. После пуснах ВЕФ-а, послушах радио „Свобода“ и заспах…
На другия ден към обяд чух шум и видях в далечината БТР. Моташе се из селото, но беше далеч. В късния следобед, мярнах човек, който ринеше пред най-близката къща –около 200 м по-нататък. Качих се на оградата и му махнах.Той ми отвърна и зачезна някъде. След малко се върна с още един. Подкараха с греблата към мене. Към седем вечерта вече бях свободен.
БТР-и снегорината вече проправили пъртина по главната улица на селото. Отидох до хлебарницата, а след това заседнах в кръчмата. Замислих се какво ли правят Мария и Иво. Телефонна връзка със селото, разбира се няма.
Прибрах се понаквасен, турих дърва в печката и заспах. Така откарах още два дни, докато пуснаха автобуса до съседния град – Левски. После – право на гарата… Във влака си казах – разбира се, че ще го кръстим на майка ми.
Така и стана. Беше момиче и го кръстихме Лина.
