„Пример за вярност към демокрацията“
Веднъж в джунглата се появил бухал, който дълго живял затворен в клетка, и започнал да обяснява на животните човешките нрави.
Разказал им например, че хората в градовете оценявали способностите на артистите чрез конкурси, за да решат кои са най-добрите в дадена област: живопис, рисуване, скулптура, пеене…
Животните се запалили по идеята да усвоят нравите на хората и може би затова организирали на часа певчески конкурс, за който се записали бързо почти всички присъстващи – от кадънката до носорога.
Под ръководството на бухала, който знаел как стават нещата в града, се взело решение конкурсът да се проведе с тайно всеобщо гласуване на всички участници и така те самите да си бъдат жури.
Речено-сторено. Всички животни, дори човекът, се качвали на подиума, пеели и били повече или по-малко аплодирани от публиката. После отбелязвали на едно листче за кого гласуват и го пускали, сгънато, в голямата урна, пазена от бухала.
Като дошло време да броят гласовете, бухалът се качил на приготвената за случая сцена, придружен от две възрастни маймуни, и отворил урната, за да преброи гласовете от тези „прозрачни избори“, „празник на всеобщото тайно гласуване“ и „пример за вярност към демокрацията“, както бил чувал да казват политиците в града.
Една от старите маймуни извадила първото листче и бухалът извикал сред общото вълнение:
– Първият глас, братя, е за нашия приятел магарето!
Настъпило мълчание, последвано от няколко плахи аплодисмента.
– Втори глас – за магарето…
Всеобщо объркване.
– Трети глас – за магарето!
Присъстващите започнали да се споглеждат първо изненадани, после недоволни и накрая, като видели че и следващите гласове са за магарето – все по-засрамени, с чувство за вина заради собствените си гласове.
Всичкизнаем, че няма по-ложа песен от ужасния рев на товаживотно. И все пакгласовете един след друг го сочели за най-добър сред певците.
И станало така, че в края на преброяването, след „свободния вот на безпристрастното жури“ било решено, че магарето печели с продрания си и креслив глас.
И то било провъзгласено за „най-прекрасния глас в пустинята и околовръст“.
По-късно бухалът обяснил станалото така: всеки участник в конкурса, смятайки себе си за безспорен победител, дал своя глас на най-неподготвения, който не представлявал никаква заплаха.
Гласували почти единодушно. Само два гласа не били за магарето: на самото магаре, което смятало, че няма какво да губи, и гласувало съвсем честно за чучулигата и на човека, който гласувал, разбира се, за себе си.