Певчески конкурс

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

„Пример за вярност към демокрацията“

Веднъж в джунглата се появил бухал, който дълго живял затворен в клетка, и започнал да обяснява на животните човешките нрави.
Разказал им например, че хората в градовете оценявали способностите на артистите чрез конкурси, за да решат кои са най-добрите в дадена област: живопис, рисуване, скулптура, пеене… 
Животните се запалили по идеята да усвоят нравите на хората и може би затова организирали на часа певчески конкурс, за който се записали бързо почти всички присъстващи – от кадънката до носорога.
Под ръководството на бухала, който знаел как стават нещата в града, се взело решение конкурсът да се проведе с тайно всеобщо гласуване на всички участници и така те самите да си бъдат жури. 
Речено-сторено. Всички животни, дори човекът, се качвали на подиума, пеели и били повече или по-малко аплодирани от публиката. После отбелязвали на едно листче за кого гласуват и го пускали, сгънато, в голямата урна, пазена от бухала.
Като дошло време да броят гласовете, бухалът се качил на приготвената за случая сцена, придружен от две възрастни маймуни, и отворил урната, за да преброи гласовете от тези „прозрачни избори“, „празник на всеобщото тайно гласуване“ и „пример за вярност към демокрацията“, както бил чувал да казват политиците в града.
Една от старите маймуни извадила първото листче и бухалът извикал сред общото вълнение:
– Първият глас, братя, е за нашия приятел магарето!
Настъпило мълчание, последвано от няколко плахи аплодисмента.
– Втори глас – за магарето…
Всеобщо объркване.
– Трети глас – за магарето!
Присъстващите започнали да се споглеждат първо изненадани, после недоволни и накрая, като видели че и следващите гласове са за магарето – все по-засрамени, с чувство за вина заради собствените си гласове.
Всичкизнаем, че няма по-ложа песен от ужасния рев на товаживотно. И все пакгласовете един след друг го сочели за най-добър сред певците.
И станало така, че в края на преброяването, след „свободния вот на безпристрастното жури“ било решено, че магарето печели с продрания си и креслив глас.
И то било провъзгласено за „най-прекрасния глас в пустинята и околовръст“.
По-късно бухалът обяснил станалото така: всеки участник в конкурса, смятайки себе си за безспорен победител, дал своя глас на най-неподготвения, който не представлявал никаква заплаха.
Гласували почти единодушно. Само два гласа не били за магарето: на самото магаре, което смятало, че няма какво да губи, и гласувало съвсем честно за чучулигата и на човека, който гласувал, разбира се, за себе си.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.